Това занимание скоро го отегчи. Стивън насочи вниманието си към своята съпруга, седнала срещу него в компанията на майка му, брат му, Уитни и Никълъс Дьовил. Той си представи как леко повдига брадичката й и целува сладките й устни, докато ръцете му бавно смъкват лимоненожълтата й рокля и обхващат закръглените й гърди. Усети, че Ники внимателно го наблюдава, и едва не се изчерви като ученик, хванат да върши срамни и непозволени неща, когато Ходжкин доближи и рече:
— Извинете ме, милорд, но трябва да ви съобщя, че имате гости.
— Кои са те? — раздразнено попита Стивън.
Ходжкин прошепна нещо на ухото му. Настроението на Стивън се промени, когато разбра кой е единият от посетителите. Нямаше търпение да се срещне с Матю Бенит, който току-що се беше върнал от Америка. Той стана от мястото си и тръгна към кабинета.
— Извинете ме — кимна на съпругата си и на останалите.
Шеридан вдигна поглед към него и му се усмихна. В усмивката й се четеше същото съжаление, че не може да бъде насаме с него.
— Извинявам се за неочакваното си посещение, милорд — започна Матю Бенит в мига, в който графът се появи в кабинета. — Икономът ви ме уведоми, че съвсем наскоро сте се оженили и че не приемате посетители, но вашите инструкции бяха да се свържа с вас веднага след като издиря роднините на госпожица Ланкастър. За съжаление единственият жив роднина на госпожицата — нейният баща — с починал непосредствено преди да пристигна там.
— Знам — кимна Стивън. — Получих писмо, което беше изпратено в дома на Бърлтън. В него се обясняваше всичко. Но след като тя няма други живи роднини, кого сте довели със себе си?
Адвокатът притеснено го погледна.
— Госпожица Ланкастър е пътувала с една млада жена на име Шеридан Бромлейт, която била нейна платена компаньонка и е трябвало да се върне обратно веднага след като питомката й пристигне в Англия. До този момент от госпожица Бромлейт не са се получили никакви известия и нейната леля — госпожица Корнелия Фарадей — настоя на всяка цена да открием племенницата й. За нещастие госпожица Фарадей не сметна, че може да повери тази отговорна задача на мен или на вас, затова настоя да дойде с мен в Англия.
Шеридан беше разказвала на съпруга си за лелята, която я беше отгледала, както и за баща си, който беше изчезнал безследно преди няколко години. По всичко изглеждаше, че сега Стивън щеше да е в състояние да й поднесе един неочакван сватбен подарък.
— Чудесно! — възкликна графът и се усмихна.
— Надявам се, че ще продължите да мислите така и когато се срещнете с въпросната дама — уморено отбеляза Бенит. — Тя е твърдо решена да открие племенницата си.
— Мисля, че мога да разреша този проблем с удивителна бързина — отвърна доволно Стивън. — Съвсем точно знам къде се намира госпожица Бромлейт в момента.
— Слава Богу! — възкликна Матю Бенит. — Бащата на госпожица Бромлейт, за когото никой не беше чувал в продължение на четири години, тъкмо се беше появил, когато аз се срещнах с лелята. Той, както и приятелите му също са много разтревожени за момичето.
— Госпожица Бромлейт е на съвсем сигурно място — увери го Стивън. — Но се опасявам, че няма да бъде върната на близките й.
— Защо?
Преди десет минути най-горещото желание на графа беше да остане насаме с младата си съпруга, но сега просто нямаше търпение да види лицето й, когато й съобщеше с кого й предстои да се срещне. Той покани адвоката да го последва и го заведе във всекидневната, после изпрати Ходжкин да доведе и другите посетители.
— Шери — нежно каза Стивън. — Имаш гости.
— Кой е дошъл? — полюбопитства тя и погледът й му казваше, че би предпочела да не се среща с никого.
В същия миг във всекидневната влезе симпатичен мъж на средна възраст, последван от жена с прошарена коса.
— Извиняваме се за притеснението — обърна се мъжът към Стивън, — но търсим дъщеря ми.
Стивън погледна към Шери. Тя се обърна, щом чу познатия глас, и бавно стана от стола си.
— Татко? — промълви и баща й обърна глава към нея. Шеридан не можеше да помръдне от вълнение. Очите й не се откъсваха от мъжа, сякаш тя се страхуваше, че той е видение, което всеки момент ще изчезне.
— Татко…
Той разтвори ръце и тя се втурна към него.
— Къде беше? — прошепна през сълзи Шери. — Защо не ни писа? Мислехме, че си мъртъв!
— Бях в затвора — отвърна баща й и с неудобство погледна към занемелите от изненада приятели на дъщеря му.