Шери притаи дъх. Очакваше баща й да я защити пред тази омразна жена с кисела физиономия, която я беше засипала с въпроси още в деня на пристигането им и беше измамила доверието й, използвайки искрените й отговори срещу самата нея.
— Шери не ругае! — отвърна баща й някак неуверено, но на момичето му се стори, че в тона му се прокрадва гняв.
— О, напротив! — отвърна леля й. — Тази сутрин удари лакътя си и изруга на два езика! Чух я със собствените си уши!
— Така ли? — изненадано я погледна Патрик. — И как разбра какво точно е казала?
— Знам достатъчно латински, за да успея да си преведа значението на израза „Dios mio!“ в някоя ругатня!
— Това означава Мили Боже — уведоми я той виновно и неуверено добави: — Очевидно е произнасяла някоя от онези молитви, за които ти толкова се ядосваш, че не знае!
Шери се наведе още повече и погледна през ключалката. Баща й беше зачервен — дали от срам или от гняв? Юмруците му бяха заплашително свити, но леля й Корнелия стоеше пред него хладна и невъзмутима като каменна статуя.
— Тези твои думи само потвърждават колко малко знаеш ти както за молитвите, така и за собствената си дъщеря. Потръпвам от ужас, като си представя с какви хора ся й позволявал да се среща и да общува, макар дори само фактът, че е била свидетел на комарджийски сцени, да е достатъчен, за да схване човек истинското състояние на нещата. Ами това, че онзи млад негодник Рафаел я е виждал неприлично облечена? Бог знае какви дяволски мисли са минавали през главата му, както и през главата на всички останали мъже, които са я виждали в подобен вид. Да не говорим пък за другия й любим приятел — онзи индианец, който спи с кучетата! Някакъв дивак, който…
Шери забеляза как баща й стисна зъби от гняв точно преди леля й да спомене за Спящото куче. Уплаши се, че той ще нанесе удар право в окото на леля Корнелия заради ужасните неща, които тази злобна стара мома разправяше. Но вместо това баща й каза:
— Откъде тези нечисти помисли, Корнелия? Станала си типична стара мома, от онези, които се правят на светици и наляво и надясно разправят, че мъжете са негодници, чиято единствена цел е да прелъстят всяка жена, докато истината е, че си бясна, загдето никой мъж не ти е обърнал внимание! Нещо повече — Шери може и да е почти на четиринайсет години, но е също толкова невзрачна и плоскогърда, колкото си и ти! Всъщност, Нели, момичето ми — завърши той, — съзирам в бедната Шери признаци, че ще се превърне в твое копие. А ако трябва да бъдем честни, дори и мъртвопиян мъж не би тръгнал да се занася по теб, така че изобщо не се тревожа за безопасността на дъщеря ми.
За най-голямо разочарование на Шеридан леля й не изглеждаше засегната от обидите, отправени й от Патрик. Корнелия вирна упорито брадичка, погледна зет си право в очите и ледено процеди:
— На времето изобщо не беше нужно да се напиваш, за да ме погледнеш. Или греша, Патрик?
Шери нямаше ни най-малка представа какво иска да каже леля й. В началото баща й очевидно също не я разбра, после изражението му внезапно стана гневно, а миг след това — изненадващо спокойно.
— Много добре, Корнелия — тихо рече той. — Говориш както подобава на по-голямата дъщеря на ескуайър Фарадей. Почти бях забравил каква беше едно време, но ти не си, нали? — Патрик огледа тясната бедна стаичка, поклати глава и мрачно се усмихна: — Нищо, че живееш в къща, която едва ли е по-голяма от някой килер в имението на баща ти. Нищо, че си изкарваш хляба, като преподаваш етикет на чуждите деца. Ти си оставаш все същата надменна и горда дъщеря на стария Фарадей.
— В такъв случай може би ще си спомниш и още нещо — отвърна жената с по-спокоен тон. — Майката на Шеридан беше единствената ми сестра. Да ти кажа честно, Патрик, ако сестра ми беше жива да види тази… това посмешище… в което си превърнал Шеридан, тя щеше да изпадне в паника. Не — поправи се Корнелия, — щеше да умре от срам.
Шеридан замръзна от ужас. Майка й щяла да се срамува от нея? Не беше възможно! Та тя толкова я обичаше! Представи си как майка й сервира вечерята, чистата й колосана престилка, косата й, прибрана в стегнат кок ниско на тила… Майка й, докато сресва дългата й гъста коса… Майка й, наведена над иглата, докато шиеше „специална рокля“ за любимата си дъщеричка от парчетата дантела и плат, попаднали случайно в ръцете й…
Шеридан разпери ръце и се огледа критично. Носеше прашни и ожулени ботуши за езда, защото не искаше да си губи времето да завързва връзките на обувки. Кожените й панталони бяха целите на петна, да не говорим колко изтънели бяха на някои места. Коланът, изработен специално за нея от Спящото куче, изпълняваше двойна функция едновременно придържаше панталона й и държеше жакета й затворен. Срамота!…