Устата й пресъхна, а по страните й потекоха сълзи при мисълта за баща й. Когато той най-сетне се появеше, нетърпелив да види дъщеря си и да й обясни причината за дългото си мълчание, тя просто нямаше да е там… Никога нямаше да разбере какво се е случило с него.
Затвори очи и си представи баща си, Раф и Спящото куче, очакващи я в малкия салон на леля Корнелия. Сама беше навлякла това на главата, настоявайки да придружи Чариз при пътуването. Парите не бяха единствения й мотив. Откакто беше започнала да чете онези романи, мечтата й да види Англия, да изживее приключение, ставаше все по-силна и по-силна.
Е, приключението беше налице! Беше стигнала до една непозната, враждебна страна и се беше оказала беззащитна, хваната в капан, а благоразумието и куражът, с които така се гордееше, я бяха напуснали. Предстоеше й да се срещне с един благородник, който според думите на Мег нямаше да се церемони с нея, щом му поднесеше неприятната вест за изчезването на годеницата му.
Страхът я завладя. Тялото й неконтролируемо се затресе. Чувстваше се слаба, беше на ръба на истерията и й се виеше свят. Пръстите й конвулсивно стиснаха облегалката на близкия стол. Шеридан отвори очи, пое дълбоко дъх, приглади опънатата си назад коса, взе наметалото си и окуражително се усмихна на обезумялата от ужас прислужничка.
— Време е да се срещна с онзи звяр — барона, и да се изправя лице в лице със съдбата си — опита се да се пошегува тя. — Стой тук. Мег. Ако не се върна за теб веднага, изчакай един-два часа, после се измъкни възможно най-незабелязано. Или по-добре остани на борда. Може никой да не те открие, а утре параходът се връща обратно. В случай, че баронът даде воля на яростта си, по-добре само едната от нас да бъде арестувана и хвърлена в затвора.
7
На палубата беше оживено и шумно. Носачите подготвяха товара за отпътуването на „Утринна звезда“ на следващия ден. Макарите проскърцваха под тежестта на закачените за тях денкове. Шери внимателно си проправяше път към мостика, а погледът й търсете сред насъбралото се множество човека, който най-много се доближаваше до представата й за противен английски благородник — слаб, блед, надут мъжкар, способен на жестокост, облечен задължително в бричове е дължина до коленете и окичен със златни ланци, за да впечатли годеницата си. Очите й се спряха върху високия мургав мъж. Той нетърпеливо потупваше е ръкавици по бедрото си и в главата й като светкавица проблесна мисълта, че това е човекът, с когото трябва да се срещне. Въпреки че носеше тъмен панталон, а не бричове и по него нямаше и следа от златни украшения, той безспорно принадлежеше към класата на привилегированите. Челюстите му бяха решително стиснати, тялото му излъчваше сила и самоувереност. Очевидно я беше съзрял и сега намръщено наблюдаваше как тя се приближава към него. Страхът на Шери прерасна в дива паника. През последните два дни тя тайно се беше надявала, че ще успее да успокои бъдещия младоженец и да го убеди в невинността си, но този човек със свъсени тъмни вежди и недоволно изражение на лицето изглеждаше по-твърд и от гранит. В момента той очевидно се питаше къде, по дяволите, беше изчезнала годеницата му и защо Шеридан Бромлейт, а не Чариз Ланкастър беше тази, която вървеше към него. И сигурно беше ядосан.
Всъщност Стивън не изпитваше яд, нито раздразнение. Беше удивен. Беше очаквал да види някое седемнайсет-осемнайсетгодишно девойче с къдрокоса главица и зачервени страни, цялото с къдрички и дантели, а не спокойна бледа млада дама с високи скули и огромни светли очи, засенчени от дълги извити мигли и разположени под тънки извити вежди. Не можеше да определи цвета на косата й, скрита под качулката на кафявата семпла наметка. Когато протегна ръка към нея, си помисли, че Бърлтън трябва да е бил или луд, или сляп да опише подобна жена като „прекрасно малко създание“.
Видът й изразяваше спокойствие, но Стивън почувства вътрешното й напрежение. Младата жена сякаш усещаше, че нещо непоправимо се е случило, и графът реши, че най-правилната тактика в случая щеше да бъде да съобщи новината директно, без заобикалки.
— Госпожице Ланкастър — започна той, след като набързо се представи. — Трябва да ви съобщя една извънредно неприятна новина. Лорд Бърлтън загина вчера при нещастен инцидент.
Тя изумено се втренчи в него.
— Загинал? Нима не е тук?
Стивън беше очаквал тя да се облее в сълзи или да изпадне в истерия, затова реакцията й го порази. Шеридан измъкна хладната си длан от неговата и замаяно рече:
— Колко тъжно. Моля ви, предайте моите съболезнования на семейството му.