— Просто искам да те стопля — уточни той, щом ръцете й се обвиха около шията му и го притеглиха към леглото.
— Както и да ме накараш да сменя темата.
— Мисля, че една скъпа кожена наметка ще свърши по-добра работа.
— Имаш предвид, че ще ме стопли по-добре?
— Не, ще отклони вниманието ти — измърмори графът и устните му се впиха в нейните.
Беше около пет сутринта, когато започна да се облича наново.
— Стивън? — прошепна сънено тя.
— М-м-м?
— Искам да ти призная нещо.
— Никакви признания — напомни й той. — Разбрали сме се по този въпрос още от самото начало. Никакви признания, обвинения или обещания. И двамата го искахме.
Хелън не възрази, но въпреки това не се сдържа и продължи:
— Искам да си призная, че изпитах ревност към Моника Фицуеъринг.
Стивън въздъхна и нетърпеливо зачака продължението. Знаеше, че тя ще му каже онова, което имаше да казва, но не направи нищо, за да я окуражи.
— Разбирам, че имаш нужда от наследник, но не можеш ли да се ожениш за някоя, която да е поне малко по-грозна от мен? И по-опърничава. Някоя малка вещица с нос като клюн и злобни очички би ме устроила идеално!
Стивън се засмя на сравнението, но реши временно да прекрати обсъжданията по въпроса, затова рече:
— Моника не представлява никаква заплаха за теб, Хелън. Не се съмнявам, че тя знае за нашата връзка, както и че няма да се опита да я прекрати.
— Откъде си толкова сигурен?
— Тя самата ми каза — равно изрече той и добави: — И за да сложа край на притесненията ти и на целия този разговор, ще ти припомня, че имам напълно приемлив наследник в лицето на Ноел — сина на брат ми. Нещо повече — нямам намерение нито сега, нито за в бъдеще да се свързвам с някоя жена с единствената цел да си осигуря законен наследник.
Стивън беше прям. Изражението на лицето й се промени от изненадано то стана объркано. Следващите й думи обясниха причината за нейната обърканост:
— Ако не сдобиването с наследник, каква друга причини изобщо може да обясни желанието на един мъж да се ожени?
Стивън сви рамене и леко се усмихна, отхвърляйки всички останали причини като тривиални, абсурдни или вероятни.
— Не виждам какво може да накара мъж като мен да сключи брак — отвърна той.
В напрегнатия й поглед се четеше любопитство, примесено с напрежение и разбиране.
— Винаги съм се питала защо навремето не се ожени за Емили Латроп. Освен че има изключително тяло и невероятно красиво лице, тя е една от малкото жени в Англия, които наистина могат да се похвалят с древно родословие и съответното възпитание — качества, достатъчни да я направят достойна за вашето семейство и за майка на бъдещия ти син. Всички знаят за дуела ти със съпруга й. Но ти не го уби, нито се ожени за нея година по-късно, когато старият лорд Латроп най-после предаде богу дух.
— Латроп беше обсебен от мисълта да защити честта на жена си и да сложи край на всички клюки по неин адрес, като предизвика на дуел един от многобройните й любовници. Единственото, което не мога да си обясня и до ден днешен, е защо горкият старец се спря точно на мен от целия легион подходящи кандидати.
— Очевидно годините са замъглили разсъдъка му.
Стивън подозрително я изгледа:
— Защо казваш това?
— Защото умението ти да боравиш с оръжие и качествата ти на отличен дуелист са легендарни.
— Всяко дете би спечелило дуел с Латроп — отвърна Стивън, отминавайки с безразличие комплимента за способностите му. — Той беше толкова стар и немощен, че пистолетът се тресеше в ръката му, затова трябваше да го придържа с две ръце.
— И въпреки това ти го остави да си тръгне от Рокъм Грийн без драскотина.
Стивън кимна:
— Сметнах, че ще бъде проява на нелюбезност от моя страна да го убия при така стеклите се обстоятелства.
— Като се има предвид, че той те предизвика на дуел пред свидетели, наистина беше проява на благородство от твоя страна да се престориш, че не си успял да уцелиш, само за да запазиш гордостта му.
— Не съм се преструвал, че не съм могъл да го улуча, Хелън — уведоми я той и добави: — Просто му поднесох извиненията си.
Тя знаеше, че извинение по време на дуел беше равносилно на признание за вина. Хрумна й, че би могло да има и други причини за това Стивън да стои на двайсет крачки от противника си и да стреля високо във въздуха вместо в главата му.
— Да не би да искаш да кажеш, че наистина си бил любовник на Емили Латроп? — бавно попита тя. — Че наистина си бил виновен?
— Да — равно отвърна той.
— Мога ли да ти задам още един въпрос, скъпи ми лорде?