Шеридан отвори уста да отговори и разбра, че всъщност не знае какво да каже.
— Не виждам как подобно нещо би могло да се харесва както в Америка, така и тук, в Англия.
— Защо мислиш така?
— Защото прислужницата, която ми помогна с миенето, призна след много силно настояване от моя страна, че никога през живота си не е виждала подобна коса. Изглеждаше направо отвратена!
— И чие мнение има по-голямо значение за теб? — спокойно възрази Стивън.
— Е, след като поставяте въпроса по този начин… — започна тя, сгряна от топлата му усмивка. Той беше толкова мъжествено красив, че й беше трудно да откъсне поглед от него. Все още й беше трудно да повярва, че от всички жени беше избрал именно нея! Обожаваше да бъде в неговата компания, обичаше чувството му за хумор, нежността, с която я обгръщаше. Броеше с нетърпение часовете между посещенията му, които напоследък бяха много кратки и някак официални. Шери все още не знаеше нищо за себе си, за него, за връзката им в миналото. Копнееше да се измъкне от забравата, очакваше нейната капризна памет да се върне и да й даде отговор на всички въпроси, които я измъчваха.
Разбираше настояванията на лорд Уестморланд да не затормозява съзнанието си, но вече се чувстваше добре, тялото й се беше възстановило. Беше достатъчно силна, за да се надигне от леглото, да се изкъпе и да измие косата си, както и да се облече в тази широка роба. Това трябваше да покаже на годеника й, че вече е достатъчно добре да задава въпроси и да изисква отговори. Краката й леко трепереха, но Шеридан отдаваше това на залежаването, а може би и на нервността, която я обхващаше всеки път, когато той беше при нея.
Кимна към двете канапета пред камината.
— Имате ли нещо против да поседнем? Краката едва ме държат след продължителното време, прекарано на легло.
— Защо не спомена за това по-рано? — попита Стивън и отстъпи встрани, за да я пропусне пред себе си.
— Не бях сигурна, че ми е позволено.
Шеридан се отпусна на канапето, сви крака под себе си и внимателно оправи гънките на робата си. Стивън си помисли, че едно от нещата, които госпожица Ланкастър беше забравила, бе, че една добре възпитана дама никога не би поканила мъж, който не й е съпруг, в личните си покои. Той обаче нямаше нищо против това.
— Защо каза, че не си сигурна дали ти е позволено да седнеш? — попита я той.
Тя засрамено отмести очи към камината, после отново срещна погледа на Стивън.
— От прислужницата Констанс разбрах, че сте граф. — Очите й умолително го гледаха. Тя сякаш се надяваше той да отрече очевидното. Наистина беше забележителна!
— И? — подкани я той, когато Шери млъкна.
— И че трябва да ви наричам милорд. — Той леко повдигна вежди и Шеридан призна: — Едно от нещата, които си спомням, е, че в присъствието на кралска особа никой няма право да седне, преди да са го поканили.
Стивън едва се сдържа да не прихне.
— Все пак аз не съм крал, а обикновен граф.
— Да, но не съм сигурна дали същият протокол не важи и за графовете.
— Не важи. Като говорим за прислужницата, къде е тя? Специално се разпоредих да не те оставят сама нито за минута.
— Отпратих я.
— Заради реакцията й при вида на косата ти — предположи на глас той.
— Не. Тя беше при мен от ранни зори и изглеждаше много изморена. Стаята беше подредена, а аз нямах желание тя да ме къпе, сякаш съм малко дете.
Думите й изненадаха Стивън, но той беше започнал да свиква с изненадите, които тя му поднасяше.
— Днес взех някои решения — прозвуча следващото й изявление, изречено твърдо, с почти незабележим трепет в гласа.
— Така ли? — отвърна той и се усмихна. Тя не беше в състояние да взема решения, но Стивън не виждаше причина да изказва мнението си на глас.
— Да. Реших, че най-добрият начин да преодолея загубата на паметта си е да я приема просто като временно неудобство, което скоро ще отмине, и мисля, че ще е добре всички да го възприемат по този начин.
— Мисля, че идеята е чудесна.
— Искам да ви попитам за някои неща все пак.
— Какво искаш да знаеш?
— О, нищо особено. На колко години съм например? Какво е пълното ми име?
Стивън усети, че не може повече да се съпротивлява. Изпитваше желание да се засмее на прекрасното й чувство за хумор, както и да я вземе в прегръдките си, да зарови пръсти в буйните й коси и да покрие устните й с целувки Беше сладка, невероятно чаровна и както беше облечена в тази широка роба, препасана с въже на кръста — много по-съблазнителна от всяка облечена или съблечена любовница, която беше имал.
Допускаше, че за Бърлтън очакването на мига, в който би могъл да я има в леглото си, е било истинска агония. Нищо чудно, че беше насрочил сватбата за деня веднага след пристигането й…