— Тази мисъл с извънредно интересна — отбеляза той. Дори бих казал, че разкрива доста неща.
— Какво имате предвид?
— Говоря за изявлението ви, че ако някой се ожени за госпожица Ланкастър, всичко ще си дойде на мястото. Чувствате се виновен за смъртта на Бърлтън и за загубата на паметта й, а освен това тя физически ви привлича. Независимо от това — или може би именно поради това — сте категорично против да направите нещо толкова просто и необходимо от терапевтична гледна точка, а именно — да се преструвате на неин годеник. Прав ли съм?
— Да приемем, че да.
Хю доволно се засмя:
— Така значи. Ето целият пъзел, идеално сглобен. — Лекарят продължи, без да дочака негово високоблагородие ядосано да поиска обяснение: — Госпожица Ланкастър е останала без годеник по нещастно стечение на обстоятелствата, заради произшествието, за което отговорност отчасти носите и вие. Ако се престорите, че именно вие сте нейният бъдещ съпруг и ако тя съвсем естествено се привърже силно към вас, би могла да очаква — дори ще има право да очаква — в определен момент лъжата да се превърне в действителност. Като имам предвид отношението ви към нежния пол, което е накарало майка ви да престане ла се надява, че изобщо някога ще ви види женен, госпожица Ланкастър няма никакви шансове да ви заведе до олтара. Но, от друга страна, за вас не е толкова лесно да я пренебрегнете така, както досега сте пренебрегвали всички други жени в живота си. Намирате я за привлекателна, желаете я физически и се страхувате, че при едно по-дълго познанство може да започнете да я смятате за неустоима. Иначе нямаше да се криете така в дома си, нито пък щяхте да я отбягвате, при положение че ви е ясно колко голяма нужда има тя от присъствието и вниманието ви. Ако не се страхувахте, щяхте да сте до нея. Толкова е просто! Но вие всъщност има от какво да се страхувате, нали. Стивън? За пръв път е налице реалната опасност да се простите с безгрижния си ергенски живот.
— Свършихте ли? — невъзмутимо запита Стивън.
— Да. Какво мислите за моя поглед върху ситуацията?
— Мисля, че това е най-впечатляващата комбинация от невероятни възможности и изкривена логика, която съм срещал през живота си.
— Ако е така, милорд, защо отказвате да й дадете успокояващото въздействие на вашето присъствие? — хитро се подсмихна доктор Уитиком.
— Не мога да ви отговоря в момента. За разлика от вас аз не съм престанал да анализирам всички свои притеснения.
— Тогава нека ви помогна, като ви посоча един допълнителен мотив за преодоляване на всяко ваше опасение, реално или въображаемо — твърдо рече Хю. — Чел съм много статии по проблемите, свързани със загубата на паметта и съм се консултирал с всички свои колеги, които имат някакъв опит с подобни случаи. Оказва се, че загуба на паметта може да настъпи не само вследствие травма на черепа, но и в резултат на силна тревога. Най-лошо е обаче, когато и двете причини са налице. Госпожица Ланкастър отчаяно се опитва да си спомни нещо от предишния си живот и когато не успее, това ще я направи още по-нервна, депресирана и дори — истерична. Колкото повече нараства нейната решителност на всяка цена да си върне памети толкова по-малки стават шансовете й да го стори. — Лекарят със задоволство забеляза загрижеността на младия мъж — И обратно, ако се създадат условия тя да се чувства щастлива и защитена, вероятността паметта й да се върне, и то по-бързо, нараства. Ако приемем, че изобщо има изгледи това да се случи.
— Какво имате предвид с това „ако“?
— Точно това, което казах. Има случаи на необратима загуба на паметта. При един от тях бедният дявол е трябвало наново да се учи да говори, да чете и да се храни сам.
— Господи!
Доктор Уитиком убедително кимна и продължи:
— Ако все още продължавате да изпитвате съмнения относно съветите, които ви давам, обмислете и това, милорд: младата дама е наясно с факта, че не е прекарвала достатъчно време с годеника си, за да се опознаят — аз лично й казах това. Съобщих й също, че никога преди не е била в тази къща и в тази страна. Знаейки, че е сред непознати хора и на непознато място, притесненията й, че не познава никого и нищо, изчезват. Това обаче няма да важи в случая, когато нейните близки пристигнат от Америка. Ако дотогава паметта й не се е възвърнала и тя не ги познае, положението й рязко ще се влоши — както физически, така и психически Е, какво сте готов да направите, за да я спасите от подобна нерадостна съдба?
— Всичко — твърдо заяви Стивън.
— Знаех, че ще реагирате така, щом разберете какво е истинското състояние на нещата. Между другото, казах на госпожица Ланкастър, че не е необходимо повече да остава на легло. — Хю Уитиком извади часовника от джоба на жилетката си и се изправи. — Трябва да вървя. Получих бележка от прекрасната ви майка, с която ме уведомява, че ще пристигне в Лондон за Сезона, придружена от брат ви и снаха ви. С нетърпение очаквам да я видя.