Той остави листа обратно на бюрото. Хартията сякаш пареше пръстите му. Пое дълбоко дъх и понечи да си тръгне. Закле се, че никога вече няма да си позволи да загуби присъствие на духа пред нея, независимо от това, което тя казваше или правеше. Той нямаше право да изпитва гняв или раздразнение, нито да допуска в сърцето си друго чувство освен на вина и отговорност.
Твърдо решен да направи всичко по силите си, за да поправи злото, което й беше причинил със своето привидно безразличие, той пристъпи към вратата. Но тъй като не би могъл да започне да прилага добрите си намерения на практика, ако тя не слезеше долу, на излизане извика:
— Остават ви още осем минути. — Постара се гласът му да звучи любезно, но твърдо.
Чу как водата в банята се разплиска и кимна доволно Знаеше, че не просто ще й се извини за държанието си, но и ще й даде приемливо обяснение за случилото се през последните дни. Вероятно в резултат на загубата на паметта си Чариз Ланкастър си беше изградила идеалистична представа за брака и любовта. Беше го попитала дали са „много влюбени един в друг“! Стивън се отвращаваше от самото значение на думата любов. В резултат на богатия си житейски опит беше разбрал, че много малко жени са способни да изпитат истинска любов, макар да се държаха и говореха така, сякаш това нежно чувство им беше необходимо като въздуха, който дишаха. Той инстинктивно се изпълваше с недоверие към всяка представителка на нежния пол, която говореше за любов.
Хелън споделяше неговите възгледи по този въпрос и това беше една от многото причини, поради които му беше приятно да бъде в нейната компания. Нещо повече, тя му беше вярна, а това не можеше да се каже за много от съпругите на неговите познати и приятели. Затова й беше осигурил условия, които биха подхождали на една законна съпруга на благородник. Хелън беше умна и чувствена, знаеше правилата и не бъркаше любовта със секса.
Нито една жена, включително и онези, с които беше прекарвал достатъчно дълго време, за да плъзнат клюки, че е на крачка от обвързването, не си беше позволила да повдига пред него темата за любовта, още по-малко пък очакваха любовно признание от него.
Очевидно Чариз Ланкастър не беше нито толкова практична, нито толкова здравомислеща. Тя без съмнение очакваше от годеника си да се впуска в дълги любовни обяснения, но графът нямаше намерение да го прави.
Стивън влезе в трапезарията и отиде до масичката с питиетата. Наля си чаша шери. В следващите една-две минути трябваше да измисли най-достоверните обяснения за своето поведение в нощта на онзи злополучен разговор и в последвалите я дни. В началото мислеше, че няколко извинения и любезни фрази биха й подействали успокояващо, но сега, когато вече беше наясно с някои черти от трудния й характер, подозираше, че госпожица Ланкастър няма да се задоволи само с това.
15
Шеридан повдигна полите на дългата си бледолилава рокля и забързано пое по дългия коридор. Тъкмо когато си мислеше, че вече е близо до трапезарията, установи, че всъщност е излязла на някаква площадка, от която тръгваше мраморно стълбище.
Тя се спусна по стълбите, минавайки покрай множеството окачени от двете страни портрети. Най-вероятно това бяха шестнайсетте поколения предшественици на противния граф. Нямаше никаква представа как да го открие. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че наред с всички останали неприятни качества графът притежавани още едно — надменност. Беше й говорил така, сякаш тя бе негова лична собственост. Без съмнение нямаше да се посвени дори да й крещи пред слугите, ако не дай си Боже не изпълнеше нарежданията му. Беше готова на всичко, за да го лиши от подобно удоволствие. За нея беше необяснимо как е могла да приеме да се обвърже с този човек до края на дните си! Когато баща й пристигнеше, щеше да го помоли да развали годежа и незабавно да я отведе у дома!
Шеридан не харесваше графа и беше абсолютно сигурна, че няма да хареса и неговата майка. Прислужницата й беше казала, че роклята, с която в момента беше облечена, била на майката на негова светлост. Обземаше я отвращение, когато си представяше вдовица над средната възраст да се появява по балове или да приема посетители в подобна фриволна дреха — и като цвят, и като кройка. За Бога! Та на цялата предна част имаше едва няколко сребристи панделки, които придържаха дрехата затворена! Шери беше толкова ядосана, че дори не обърна внимание на великолепието, което я обграждаше.
Когато стигна до последното стъпало, пред нея се изпречи възрастен мъж в черен костюм и бяла риза. Човекът тъкмо отваряше някаква врата и питаше: