Работата не му беше предложена просто от съжаление — в това Ходжкин беше почти сигурен, тъй като графът на Лангфорд нямаше славата на човек, който е склонен да глези прислугата си или когото и да било. Точно обратното. Всички разправяха, че Уестморланд се държи на дистанция и че има изключително високи изисквания по отношение на реда и обслужването в дома си.
Въпреки това у него се прокрадваше и лекото подозрение, че предложението на лорда може действително да идва от съжаление. Внезапно си спомни нещо, което Уестморланд беше казал и което беше изпълнило стареца с гордост: лорд Уестморланд беше нарекъл Ходжкин компетентен! Точно тази дума беше използвал — компетентен!
Старият иконом се обърна към голямото огледало в хола и изпъна рамене, после приглади полите на избелелия си черен жакет. Не изглеждаше чак толкова стар, реши той; не биха му дали и ден повече от седемдесет и три! Лорд Уестморланд със сигурност не го беше сметнал за безполезен. Не. Стивън Дейвид Елиът Уестморланд, граф на Лангфорд смяташе, че Албърт Ходжкин ще бъде ценно попълнение към неговия персонал! Лорд Уестморланд — благородникът, който притежаваше земи из цяла Европа, както и множество титли, наследени по линия на майка му и на двама предни, посочили точно него за техен наследник!
Ходжкин наклони глава, опитвайки се да си представи как би изглеждал в една от прелестните ливреи на Лангфорд, но внезапно отражението в огледалото се замъгли. Той вдигна ръка и избърса ъгълчето на окото си, където се беше появила влага.
Едва се удържа да не размаха бастуна си и да затанцува жига — все пак от човек, който предстоеше да постъпи на работа в дома на лорд Стивън Уестморланд се очакваше да се държи с достойнство.
3
Слънцето приличаше на вълшебен диск, плъзгащ се по пурпурния хоризонт, когато един моряк се приближи до каретата, чакаща от дълги часове на пристана.
— Ето, това е „Утринна звезда“ — уведоми той Стивън, облакътил се на прозореца на каретата. — Закъснението, с което пристига, е незначително — добави морякът.
Лордът кимна към единия от двамата кочияши и той подхвърли монета на моряка. Стивън слезе от каретата. Искаше му се майка му или снаха му да бяха тук с него в мига, в който годеницата на Бърлтън се появи. Присъствието на изпълнени със съчувствие жени би помогнало на нещастната девойка да понесе по-леко трагичната новина.
— Какъв кошмар! — извика Шеридан Бромлейт, когато юнгата за втори път й съобщи, че някакъв джентълмен я чака на кея. Въпросният джентълмен най-вероятно беше лорд Бърлтън, мислеше си тя.
— Кажете му да почака. Кажете му, че съм умряла. Не, чакайте. Кажете му, че все още сме неразположени от дългото пътуване.
Затръшна вратата под носа на младежа, спусна резето и се облегна на стената. Погледът й се спря върху уплашеното лице на прислужницата, с която делеше една и съща каюта.
— Това е истински кошмар — повтори Шеридан. — Но когато утре сутринта се събудя, кошмарът най-сетне ще е свършил, нали, Мег?
Мег така отчаяно поклати глава, че панделките на бонето й затрептяха.
— За жалост не е сън, а самата действителност. Ще трябва да говориш с барона и да му кажеш нещо… Нещо, което няма да го ядоса. Нещо, на което да повярва.
— Тогава със сигурност ще се наложи да премълча истината — горчиво промълви Шеридан. — Сигурно ще се разсърди, като му кажа, че съм свалила годеницата му по грешка на някое друго английско пристанище. А истината е, че всъщност съм я изгубила!
— Ти не си я изгубила, тя избяга! Госпожица Чариз избяга с господин Морисън при последното спиране на парахода.
— Въпреки това тя беше поверена на моите грижи и аз се провалих. Не оправдах доверието на баща й и на барона. Не ми остава друго, освен да сляза на кея и да заявя това пред годеника й.
— Не го прави! — извика Мег. — Ще ни хвърли право в тъмницата! Между другото, ще трябва да се постараеш да спечелиш благоразположението му, защото няма към кого другиго да се обърнем, нито къде да отидем. Госпожица Чариз отмъкна всичките пари. Няма с какво да си купим билети за връщане.
— Ще си намерим някаква работа. — Въпреки старанието си да говори самоуверено, Шери усети, че гласът й издайнически потрепва. Огледа тясната каюта с надеждата, че ще зърне подходящо местенце, където би могла да се скрие.
— Нямаш никакви препоръки — възрази Мег през сълзи. — И няма къде да преспим тази нощ, нито пари да си платим спането. Ще се наложи ла се свием в някоя канавка. Или нещо по-лошо!
— Какво би могло да бъде по-лошо от това? — подхвърли Шеридан, но когато Мег отвори уста да отвърне, тя вдигна ръка и я накара да замълчи.