Погледна към Феро и тя отвърна на погледа му. Не се намръщи, не се усмихна. Естествено, никак не го биваше да разбира жените, всъщност хората като цяло, но Феро беше някаква нова загадка за него. Денем се държеше все така студено и враждебно, но нощем намираше начин да се мушне под одеялото му. Логън не разбираше тази работа, но не смееше и да пита. Тъжната истина беше, че тя се оказа най-доброто нещо, което му се беше случвало от много време насам. Изду бузи, изпъшка и се почеса по главата. Като се замислеше, това хич не говореше добре за живота му.
В подножието на скалите намериха нещо като пещера. Всъщност беше просто кухина между две гигантски канари, в която вятърът не брулеше така силно. Не беше най-доброто място за разговори, но пък островът беше огромна пустош и Логън не се надяваше да открият нещо по-добро. Човек трябва да е реалист за тези неща.
Феро извади меч на едно ниско съсухрено дърво наблизо и скоро след това имаха достатъчно съчки, за да се опитат да запалят огън. Логън клекна, прегърби се над кутийката с прахан и зарови вътре с вкочанени пръсти. Между скалите ставаше течение, дървото беше мокро, но най-накрая, след дълго драскане с кремъка и куп ругатни, успя да стъкми приличен огън. Всички се скупчиха около него.
— Дай кутията — каза Баяз.
Логън извади тежкия каменен блок от раницата си и с пъшкане го остави на земята до Феро. Баяз опипа единия ръб и явно натисна някакъв скрит механизъм, защото капакът безшумно се отвори. От всяка стена стърчаха към центъра на кутията метални пружини, оставяйки в средата разстояние колкото юмрука на Логън.
— Тези за какво са? — попита той.
— За да крепят съдържанието неподвижно и добре уплътнено, та да не се блъска в стените.
— Значи не трябва да се блъска, така ли?
— Така смяташе Канедиас.
Този отговор никак не допадна на Логън.
— Сложи го вътре колкото можеш по-бързо — каза Първия магус на Феро. — Няма нужда да се излагаме на действието му повече, отколкото е нужно. И най-добре всички да стоят настрана. — Той ги подкани с ръце да се отдръпнат по-назад.
Лутар и Лонгфут почти се качиха един върху друг в бързината да се отдалечат, но погледът на Кай беше прикован в подготвителната дейност и той почти не помръдна.
Логън седна с кръстосани крака пред подскачащите пламъци на огъня. Стомахът му се беше свил на топка и продължаваше да се свива. Започваше да съжалява, че въобще се беше замесил в тази работа, но вече беше малко късно за размисъл.
— Ще помогне, ако им дадем нещо в замяна — каза Логън, озърна се наоколо и видя, че Баяз вече беше извадил малка метална бутилка и му я подаваше. Логън отвинти капачката и подуши гърлото. Мирисът на силния алкохол приветства ноздрите му като стар и дълго чакан приятел. — Носил си това през цялото време?
Баяз кимна:
— Единствено и само за тази цел.
— Ще ми се да бях разбрал по-рано. Щях да му намеря добро приложение.
— Можеш да му намериш добро приложение сега.
— Не е същото. — Той надигна бутилката и отпи.
Потисна силния порив да преглътне и избълва алкохола на голям облак ситни капчици. Те докоснаха пламъците и се превърнаха в огромно огнено кълбо.
— А сега? — попита Баяз.
— Сега чакаме. Чакаме, докато…
— Тук съм, Деветопръсти.
Гласът беше смесица от свистенето на вятър в скалите, тропота на камъните по сипеите и процеждащите се през чакъла вълни. Духът се появи в празното пространство между двете скали над главите им — висока два пъти колкото човешки ръст каменна колона без сянка.
Логън повдигна озадачено вежди. Ако въобще го направеха, духовете никога не се отзоваваха така бързо.
— Бързо действаш.
— Чаках.
— От доста време май.
Духът кимна.
— Ами, ъ, ние сме дошли за…
— За онова, което ми повериха синовете на Еуз. Отчаяни времена са надвиснали над света на хората, щом сте дошли за него.
Логън преглътна.
— Че кога не са били.
— Виждаш ли нещо? — прошепна зад гърба му Джизал.
— Нищо — отвърна Лонгфут. — Това е наистина забележително…
— Млъквайте вие двамата! — скастри ги през рамо Баяз.
Духът се надвеси над него.
— Това Първия магус ли е?
— Той е — отвърна Логън.
— По-нисък е от Ювенс. Не ми харесва видът му.