Выбрать главу

— Какво казва? — попита нетърпеливо Баяз, загледан в празното пространство доста по-вляво от духа.

Логън се почеса по лицето.

— Казва, че Ювенс бил висок.

— Висок ли? И какво от това? Взимай това, за което сме дошли, и да се махаме оттук!

— Хм, нетърпелив е — избоботи духът.

— Идваме от много далеч. Той носи жезъла на Ювенс.

Духът кимна.

— Познавам този мъртъв клон. Радвам се. Пазя това нещо от много зими, а бремето му е непосилно. Сега ще мога да заспя.

— Добра идея. Ако можеш…

— Ще го дам на жената.

Духът зарови ръка в каменния си стомах и Логън се дръпна предпазливо назад. Ръката се появи и юмрукът стискаше нещо. Логън потрепери при вида му.

— Протегни ръце — рече на Феро.

Джизал ахна от изненада и скочи настрана, когато нещото падна в протегнатите длани на Феро. Вдигна ръка пред лицето си. Устата му увисна отворена. Баяз гледаше втренчено с широко отворени очи. Кай опъваше нетърпеливо врат, за да види по-добре. Логън се дръпна назад с изкривено в гримаса лице. Лонгфут почти изскочи навън. После и шестимата впериха погледи в тъмния предмет в шепите на Феро. Никой не помръдваше и не издаваше нито звук, чуваше се само воят на вятъра. Най-после нещото беше пред тях. Нещото, заради което пропътуваха целия този път и заради което преминаха през толкова много премеждия. Нещото, което преди толкова много години Глъстрод беше изкопал от земята. Нещото, което беше унищожило напълно и оставило в руини най-красивия град на света.

Семето. Плът от Другата страна. Самата материя на магията.

Лицето на Феро бавно се смръщи.

— Това ли е? — попита тя колебливо. — Това нещо ли ще срине Шафа на прах?

Преодолял първоначалния шок от появата му, Джизал наистина не виждаше в него нищо повече от обикновен камък. Парче най-обикновена скала с размерите на голям юмрук. От него не струеше грандиозна заплаха. Не показваше с нищо скрита смъртоносна мощ. От него не изскачаха светкавици. Наистина приличаше на най-обикновен камък.

Баяз примигна срещу него. Допълзя на четири крака и надникна към предмета, който държеше Феро. Облиза нервно устни, вдигна бавно ръка и посегна към него. Джизал гледаше отстрани, а сърцето му направо щеше да изхвърчи. Баяз докосна камъка с върха на малкия си пръст и веднага го отдръпна. Не се съсухри и не издъхна на мига. Пак го докосна с пръст. Нямаше оглушителен тътен. Сложи дланта си отгоре му. Дебелите му пръсти го обгърнаха. Вдигна го. Нещото продължи да изглежда като най-обикновено парче скала.

Първия магус впери поглед в нещото в ръката си и очите му се разшириха.

— Не е това — прошепна той с треперещи устни. — Това е просто камък!

Настъпи пълна тишина. Джизал погледна Логън и севернякът отвърна на погледа му. Белязаното му лице беше застинало от объркване. Джизал погледна Феро и видя как лицето й започна да се смръщва все повече.

— Просто камък — промълви тя.

— Не ли това? — изсъска Кай.

— Значи… — Джизал бавно започна да осъзнава смисъла в думите на Баяз. — Съм изминал целия този път… напразно?

Внезапен порив на вятъра нахлу в кухината, угаси ниските пламъци на огъня и издуха облак песъчинки в лицето му.

— Може да е станала грешка — разсъждаваше Лонгфут. — Може би има друг дух, може да има друг…

— Няма грешка — каза Логън и поклати уверено глава.

— Но… — очите на Кай се ококориха пребледнялото му лице. — Но… как?

Баяз сякаш не го чу, гледаше замислено настрани и мускулите на челюстта му мърдаха.

— Канедиас. Това е негова работа. Намерил е начин да измами братята си. Подменил е Семето с обикновен камък, а него е взел за себе си. Дори в смъртта си Създателя ми се опълчва отново!

— Просто камък, а? — изръмжа Феро.

— Пожертвах шанса да се бия за страната си — промърмори Джизал. В гърдите му започна да се надига негодувание. — Влачих се стотици мили в пустошта, бях пребит, потрошен и белязан… напразно?

— Семето. — Бледите устни на Кай се извиха и оголиха зъбите му. Дишаше тежко през носа. — Къде е то? Къде е?

— Ако знаех — кресна господарят му, — мислиш ли, че щях да си губя времето на този проклет остров на края на света, да си играя с духове и да си подмятаме безполезни парчета скала? — замахна и запрати яростно камъка на земята.

Той се разцепи и парчетата му се разлетяха, изтракаха и заподскачаха наоколо, преди да се смесят със стотиците, хилядите, милионите подобни на тях по земята.

— Не е тук — поклати натъжено глава Логън. — Едно се знае за…

— Просто камък? — озъби се Феро. Очите й се извъртяха от парчетата камък на земята към лицето на Баяз. — Ах, ти, шибан дърт лъжецо! — тя скочи и стисна юмруци. — Обеща ми отмъщение!