— Хубави думи, Мрачен — каза Дау, без да вдига поглед от студената земя. — Хубави думи.
— Няма да има друг като Три дървета — каза Тъл и зачопли око, сякаш му беше влязла прашинка.
— Ъхъ — каза Кучето.
Само толкова успя.
Уест се обърна и без да каже и дума, тръгна между дърветата с превити рамене. Кучето забеляза как беше стиснал зъби. Обвиняваше себе си най-вероятно. Според Кучето често се случваше, когато някой умреше, а Уест изглеждаше точно такъв тип човек. Пайк тръгна след него и двамата се разминаха с Тръпката, който идваше насам.
Той спря при гробовете и наведе глава. Дългата му коса провисна покрай лицето.
— Не искам да показвам неуважение. В никакъв случай. Но ни трябва нов главатар.
— Пръстта още не е слегнала отгоре му — изсъска Дау и го изгледа накриво.
Тръпката вдигна извинително ръце.
— Значи сега е най-подходящото време да го обсъдим, мисля аз. За да не остане нещо недоразбрано. Честно казано, момчетата ми са изнервени. Загубиха другари, загубиха и Три дървета. Истината е, че им трябва някой, когото да следват. Е, кой ще е той?
Кучето разтърка лице. Още не се беше замислял за това, но ето че сега не знаеше какво да каже. Тъл Дуру Буреносния и Дау Черния, две големи имена. И двамата бяха водили мъже преди, и то успешно. Кучето погледна към тях, застанали един срещу друг с намръщени физиономии.
— На мен ми е все едно кой от двамата ще е — каза той, — аз ще го следвам. Едно е ясно, ще е един от вас.
Тъл погледна навъсено Дау и онзи му върна погледа.
— Аз не мога да го следвам — каза — и той не може да следва мен.
— Истина е — изсъска Дау. — Говорили сме го вече. Няма да стане.
Тъл поклати глава.
— Затова не може да е един от нас.
— Не — каза Дау. — Не може да е един от нас. — Той всмука нещо от зъбите си, подсмръкна и се изхрачи на земята. — Затова ще си ти, Куче.
— Затова ще е какво? — опули се Кучето.
Тъл кимна.
— Ти си главатар. Всички сме съгласни.
— Хм — каза Мрачния, без дори да го погледне.
— Деветопръстия го няма — каза Дау, — Три дървета го няма, оставаш ти.
Кучето замижа. Очакваше Тръпката да каже: „Какви ги говориш? Той? Главатар?“, очакваше всички да се разсмеят и да му кажат, че е било шега. Дау Черния, Тъл Дуру Буреносния и Мрачния Хардинг, да не споменаваме дванайсетте войници на Тръпката, всички да слушат неговата дума. Най-глупавата идея, която беше чувал. Но Тръпката не се засмя.
— Добър избор, бих казал. От мое име и от името на момчетата точно това щях да предложа. Отивам да им кажа. — И той се обърна, тръгна между дърветата и остави Кучето с отворена уста.
— Ами те? — изсъска той в момента, в който Тръпката се беше отдалечил достатъчно. — Дванайсет войници, мамка му, изнервени! На тях им трябва име, за да го следват!
— Че ти го имаш — каза Тъл. — Ти дойде през планините заедно с Деветопръстия, бил си се толкова години за Бетод. Няма по-голямо име от твоето. Видял си повече битки от всички ни.
— Видял съм ги, ама…
— Ти си главатар — каза Дау. — Точка. И какво, не си най-кръвожадният убиец от времето на Скарлинг насам, голяма работа. Имаш достатъчно кръв по ръцете, за да те следвам, а и не знам да има по-успешен съгледвач от теб. Знаеш как да водиш. Учил си се от най-добрите. Деветопръстия, Бетод, Три дървета, бил си с тях.
— Но аз не мога… в смисъл… не мога като Три дървета да накарам някого да скочи в атака…
— Никой не може — каза Тъл, — но Три дървета го няма, съжалявам, че го казвам. Сега ти си главатар и ние ще застанем зад теб. Ако на някого не му харесва каквото казваш, да дойде да си поговори с нас.
— Кратък разговор ще бъде — изръмжа Дау.
— Ти си главатар. — Тъл се обърна и тръгна между дърветата.
— Решено е. — Дау Черния тръгна след него.
— Хм — каза Мрачния, сви рамене и последва двамата.
— Ама… — изломоти Кучето. — Чакайте…
Тримата изчезнаха в гората. Значи сега той е главатар.
Остана на място, примигна объркан, не знаеше какво да мисли. Никога досега не бе водил мъже. Не се чувстваше по-различен. Не му бяха хрумнали изневиделица нови идеи. Нямаше представа какво да иска от хората си. Почувства се пълен глупак. Повече от всеки друг път досега.
Кучето коленичи между двата гроба и зарови ръка в пръстта. Беше студена и влажна по пръстите му.
— Съжалявам, момиче — прошепна, — не беше заслужила това. — Стисна силно пръстта в шепата си. — Сбогом, Три дървета. Ще се опитам да правя каквото ти би направил. Връщай се при пръстта, старче.