Гуркулите бяха построили палисада. Високата ограда от дървени колове опасваше околните хълмове и отрязваше Дагоска от континента. От другата й страна се виждаха разпръснати шатри и тънки струйки дим, които се издигаха към небето. Глокта успя да различи няколко движещи се фигурки, забеляза отблясъците на слънцето в метална повърхност. Оръжия и брони, предостатъчно и от двете.
— Преди по сушата идваха кервани — промърмори Висбрук. — Миналата година пристигаха по сто дневно. После императорските войници започнаха да прииждат и търговците намаляха. Завършиха палисадата преди няколко месеца. Оттогава и едно магаре със стока не е дошло по суша, всичко се доставя по море.
Глокта обходи с далекогледа лагера на гуркулите от единия бряг до другия. Дали това не е просто демонстрация на сила, или са се заели сериозно с тази работа? Гуркулите си падат по пъченето, но не биха отказали и истинска битка — в общи линии с тази тактика са успели да покорят целия Юг. Свали далекогледа.
— Колко са според вас?
— Невъзможно е да се каже със сигурност — вдигна рамене Висбрук. — Предполагам, минимум пет хиляди, но зад онези хълмове може да има и други. Няма как да разберем.
Пет хиляди. Минимум. Ако е демонстрация на сила, бива си я.
— А с колко хора разполагаме ние?
Висбрук помълча.
— Под мое командване са около шестстотин войници.
Около шестстотин? Около? Ах, ти, празноглав кретен такъв! Когато аз бях в армията, знаех по име всеки от мъжете в полка си, както и кой в какво го бива най-много.
— Шестстотин. Само толкова?
— В града има и наемници, но на тях не може да се разчита, често самите те създават проблеми. По мое мнение са напълно безполезни.
Поисках сведение за численост, не мнението ти.
— Колко наемници имаме?
— Към хиляда, може и повече.
— Кой ги предвожда?
— Някакъв стириянец. Казва се Коска.
— Никомо Коска? — Витари ги изгледа от парапета с повдигната рижа вежда.
— Познаваш ли го?
— Може да се каже. Мислех, че е умрял, но явно няма справедливост на този свят.
Тук си права.
— Този Коска на ваше подчинение ли е? — обърна се Глокта към Висбрук.
— Не точно. Гилдията му плаща, така че той е на служба при магистър Айдър. На теория би трябвало да изпълнява заповедите ми, но…
— Но на практика изпълнява само своите.
От изражението на генерала стана ясно, че Глокта беше прав. Наемници. Нож с две остриета. Вършат работа само докато не спираш да плащаш и при положение че не държиш много на надеждност от тяхна страна.
— Доколкото разбирам, хората на Коска превъзхождат вашите по численост в съотношение две към едно. Както изглежда, по отношение на сигурността на града досега съм си губил времето с грешния човек. Но може би има шанс да науча нещо по друг въпрос.
— Имате ли представа какво се е случило с предшественика ми, началник Давуст?
Висбрук сякаш се подразни.
— Нямам. Този човек въобще не ме интересува.
— Хм — замисли се Глокта и нахлупи шапката си при поредния прашен порив на вятъра. — Нима изчезването на началника на Инквизицията в града не ви вълнува? Никак?
— Никак — тросна се генералът. — Почти не ми се налагаше да общувам с него, а и Давуст беше всеизвестен с опакия си нрав. Ако питате мен, Инквизицията си има своите задължения, а аз моите.
Докачливи сме, а? Е, откакто съм в града, май с всички е така. Започвам да си мисля, че не ме искат много тук.
— Имате си вашите задължения, така ли? — Глокта се приближи до парапета и натисна с върха на бастуна си зида почти до крака на Витари. Парче камък се откърти от бойницата и полетя надолу. След малко се чу и звукът от падането му в рова под стената. Глокта се извърна към генерала. — Като командир на гарнизона в града не считате ли поддръжката на защитната стена за свое задължение?
— Направих, каквото можах! — наежи се Висбрук.
— Защитната стена се руши — започна да отброява на пръсти Глокта, — не разполагате с достатъчно хора за отбраната й, ровът е толкова запълнен с боклуци, че все едно го няма, портите не са подменяни от години и вече се разпадат от собствената си тежест. Ако утре бъдем нападнати от Гуркул, ще се окажем в доста незавидно положение.
— Уверявам ви, нищо от изброеното не е поради недоглеждане от моя страна! При тази жега, при този вятър и солта от морето и дървото, и металът изгниват бързо, камъкът също не издържа кой знае колко! Имате ли представа за какво начинание става дума? — генералът посочи към насипа на стената. По горната част на стената можеше да мине волска кола, а в основата си тя беше значително по-широка. — Разполагам само с няколко способни зидари и нямам почти никакви материали! Средствата, които ми отпуска Висшият съвет, едва стигат за поддръжката на Цитаделата! С парите от Гилдията едва успявам да държа в добро състояние вътрешната стена около централната част на града…