Глупак! Май дори не си обмислил сериозно защитата на града.
— Цитаделата не може да бъде снабдявана по море, в случай че останалата част от Дагоска падне в ръцете на гуркулите, прав ли съм?
— Ами, да, но… — запримига Висбрук.
— Вътрешните стени може и да успяват да държат местните навън, но са прекалено дълги, твърде ниски и недостатъчно дебели, за да издържат на масирано нападение за продължително време, не сте ли съгласен?
— Да, предполагам, но…
— Следователно всеки план, в който Цитаделата или централната част на града стават основна отбранителна линия, е просто план за печелене на време. Време, през което да пристигне помощ отвън. Помощ, която при настоящето местоположение на армията ни, на стотици левги оттук, в Англанд, може значително да се забави. По-скоро въобще няма да дойде. В момента, в който падне външната стена, градът е обречен. — Глокта почука с бастуна си по прашните каменни плочи под краката си. — Тук трябва да се бием с гуркулите и тук трябва да ги спрем. Всичко останало не е от значение.
— Не е от значение — промърмори под носа си Витари, докато прескачаше от бойница на бойница.
— Правя това, което ми наредят лорд-губернаторът и градският съвет — отвърна начумерен генералът. — Всичко извън централната част на града се смята за приемлива жертва. Аз не отговарям за цялостната политика на града…
— Но аз — да. — Глокта изгледа продължително генерала в очите. — От този момент всички средства и усилия ще отиват за укрепване на външната стена. Не искам да виждам в нея пукнатина, достатъчна за мравка да се промъкне, да не говорим за гуркулски войник.
— И кой ще свърши цялата тази работа?
— Проклетото нещо е било построено от местните, нали така? Все трябва да има кадърни хора сред тях. Открийте ги и ги наемете на работа. Колкото до рова, искам го изкопан до под морското ниво. При нападение можем да го наводним и да превърнем Дагоска в остров.
— Но това ще отнеме месеци!
— Имате две седмици. Може би по-малко. Всеки безделник да се хваща на работа. Жените и децата, ако могат да държат лопата, също.
— А вашите хора от Инквизицията? — Висбрук хвърли мрачен поглед към Витари.
— О, те са достатъчно заети да задават въпроси и да търсят информация как е възможно да изчезне предишният началник на Инквизицията на града. А също така с денонощна охрана на жилището ми, портите на Цитаделата и мен самия, за да не се повтори същото с новия началник в града. Ще бъде жалко, нали, генерале, ако и аз изчезна, преди да съм завършил укрепването на стените?
— Разбира се, началник — смотолеви Висбрук.
Ааа, не долавям ентусиазъм в отговора.
— Всички останали, включително войниците ви, да се хващат на работа.
— Но… не можете да очаквате хората ми да…
— Очаквам всеки да си върши работата. На който не му изнася, да се връща в Адуа. И да обясни на архилектор Сълт какво точно не му е харесало в службата тук. — Глокта се ухили на генерала. — Няма незаменими хора, генерале. Няма.
По лицето на Висбрук се стичаше пот, а високата яка на униформата му беше потъмняла от влага.
— Разбира се, всеки да си върши работата! Изкопаването на рова ще започне незабавно! — той направи неумел опит да се усмихне. — Ще мобилизирам всички, до последния човек, но ще са необходими пари, началник. Щом ще работят, трябва да им се плаща, дори на местните. И ще ни трябват материали, всичко трябва да дойде по море…
— Взимай назаем каквото ти трябва. Работниците да работят на кредит. Засега обещавай всичко, но не плащай нищо. Негово високопреосвещенство ще осигури средствата. Много се надявам. Всяка сутрин ще очаквам доклад за напредъка ви.
— Разбрано, всяка сутрин.
— Чака ви много работа, генерале. Ако бях на ваше място, бих започнал веднага.
Висбрук остана за момент на място, объркан дали трябва да отдаде чест, после просто се врътна и се оттегли. Какво долавям, накърнено честолюбие на военния, принуден да изпълнява заповедите на цивилен, или нещо повече? Дали не му провалих добре замислените планове? Планове да предаде града на гуркулите може би?
Витари скочи на пътеката.
— Негово високопреосвещенство ще осигури средствата ли? Смятайте се за късметлия, ако това стане.