Глокта усети как единият му клепач потрепери. Съвсем различен от онзи Глокта, който, изненадващо, явно все още добре се помни.
— Напуснах армията много отдавна. Изненадан съм, че знаете кой съм.
— Всеки войник трябва да познава врага си, а войникът наемник никога не знае кой ще е следващият му враг. Добре е да се интересуваш кой кой е във военните среди. Преди време дочух да ви споменават като човек с качества. Дързък и умен, но както чух, малко безразсъден. Това чух, това знам. А ето сега се виждаме, макар и по друг повод. Сега задавате въпроси.
— Безразсъдството не ми се отрази добре — сви рамене Глокта. — А човек има нужда да си запълва времето с нещо.
— Разбира се. Никога не подлагай на съмнение чуждия избор, така знам аз. Не знаеш какви са причините му. Ако сте дошли да пийнете нещо, началник — Коска размаха бутилката пред лицето си, — боя се, че не се предлага нищо освен тази пикня. Или може би сте подготвили въпроси към мен?
Не се съмнявай, подготвил съм. И то много.
— Имате ли опит в обсадите?
— Опит ли? — прихна Коска. — Опит, а? Ха! Тъкмо опит имам в огромно изобилие…
— За разлика от дисциплина и лоялност — подхвърли през рамо Витари.
— Е, да. — Коска я изгледа навъсено. — Зависи кого питате. Бях при Етрина и Мюрис. Сериозни обсади. Аз самият обсаждах Висерин в продължение на няколко месеца и за малко да го превзема, ако Муркато, този дявол в женски образ, не ме беше изненадала така. Връхлетя ни с кавалерия на зазоряване, със слънцето зад гърба си, както си му е редът, ама че удар под пояса ми нанесе тази кучка…
— Чух, че си бил мъртвопиян по време на атаката — подхвърли пак Витари.
— Е, хубаво де… но после удържах Борлета в продължение на шест месеца срещу върховния княз Орсо…
— Докато накрая той не ти плати да отвориш портите — изсумтя презрително Витари.
— Не, плати ми ужасно много пари — ухили се глуповато Коска. — Но не влезе в града с бой! Трябва да ми признаеш това, Шило.
— Никой няма нужда да се бие с теб, при условие че си носи кесията.
— Такъв съм, какъвто съм — усмихна се наемникът. — И никога не съм твърдял друго.
— Значи сте известен със склонност да предавате работодателя си, така ли? — попита Глокта.
Стириянецът застина с надигната към устата си бутилка.
— Дълбоко съм наскърбен, началник. Никомо Коска може да е наемник, но и той си има правила. Обръщам гръб на работодател само при едно условие.
— А то е?
— Ако някой друг ми предложи повече пари — ухили се Коска.
Ех, уставът на наемника. Някои хора са готови на всичко за пари, а повечето хора са готови на всичко за много пари. Дори да направят така, че началник на Инквизицията да изчезне безследно.
— Да знаете нещо по въпроса за предшественика ми, началник Давуст?
— А, загадката с невидимия мъчител! — Коска се почеса замислено по изпотената брадичка, поразчопли обрива на шията си и разгледа внимателно набилите се под ноктите му люспи. — Кой знае, пък и кого го е грижа? Човекът беше свиня. Познавах го бегло, но достатъчно, за да не го харесвам. Имаше предостатъчно врагове, а в случай че не сте забелязали, тук е истински змиярник. Ако ме питате коя точно змия го е ухапала… е, сам си я търсете, това ви е работата, нали? Аз съм доста зает тук. С пиене.
Никак не ми е трудно да го повярвам.
— А какво ви е мнението за общия ни приятел генерал Висбрук?
Коска се свлече още по-ниско на стола си.
— Момченце. Играе си на войник. Човърка нещо по замъчето си и малките оградки около него, при положение че външната стена е единственото, което е от значение. Падне ли тя, край на играта, така мисля аз.
— И аз си мислех абсолютно същото. Май все пак защитата на града може да е в по-лоши ръце. Работата по външните стени и рова вече започна. Надявам се да успея да го наводня.
Коска повдигна вежди.
— Чудесно. Наводнете го. Гуркулите не си падат много по водата. Не ги бива в плуването. Наводнете го. Много добре. — Той отметна назад глава, пресуши до последна капка бутилката и я хвърли на пода. После избърса уста с мръсната си ръка и накрая изтри ръката си в ризата, цялата на лекета от пот. — Хубаво, че поне някой знае какво прави. Като нападнат гуркулите, може да устискаме повече от няколко дни, а?
Само ако не бъдем предадени отвътре.
— Кой знае, може гуркулите въобще да не нападнат.
— О, много се надявам да го сторят. — Коска се пресегна под стола си и измъкна отнякъде нова бутилка. Очите му грейнаха, докато издърпваше със зъби тапата, след което я изплю на пода. — Плащат ми двойно по време на битка.