— Толкова се радвам, че избрахте да ми съдействате. И започнете още отсега, като ми разкажете какво се случи с началник Давуст.
Усмивката изчезна от лицето на Вурмс.
— Откъде да знам аз?
— Всеки знае нещо. А някой знае повече от другите. Ти ли си това, Вурмс?
Синът на губернатора се умълча, потънал в мисли.
Вина или загриженост? Как да ми помогне ли се чуди, или как да прикрие следите си?
— Знам само, че местните го мразеха. Те вечно заговорничеха против нас, а Давуст беше неуморен в преследването на предателите. Сигурен съм, че е станал жертва на някой от техните заговори. Ако бях на ваше място, щях да задавам въпросите си в гетата.
— Аз пък съм напълно убеден, че отговорите са тук някъде, в Цитаделата.
— Не ги очаквайте от мен — ядно отвърна Вурмс. — Уверявам ви, щях да съм много по-доволен, ако Давуст беше още сред нас.
Може би е така, а може би не. При всички положения днес няма да има повече отговори.
— Чудесно. Разкажете ми сега за градските складове.
— За складовете ли?
— Продоволствието, Вурмс, хранителните запаси. Разбрах, че след като гуркулите са затворили маршрутите за доставка по суша, сега всичко се доставя по море. Със сигурност изхранването на населението е приоритет за лорд-губернатора.
— Баща ми е в състояние да се погрижи за всички нужди на хората си във всякакви ситуации! — отсече Вурмс. — Разполагаме със запаси за шест месеца!
— Шест месеца? За всички жители на града?
— Естествено.
Повече, отколкото очаквах. Поне тази грижа отпада.
— Без да броим местните — добави Вурмс, все едно ставаше дума за незначителна подробност.
— А какво ще ядат те в случай на обсада на града? — попита Глокта след кратко мълчание.
Вурмс помръдна рамене.
— Честно казано, не съм мислил по въпроса.
— Сериозно? И какво според вас ще стане, когато започнат да гладуват?
— Ами…
— Хаос, ето това ще настане! Не можем да удържим града, когато четири пети от населението е против нас! — Глокта засмука гневно разранените си венци. — Сега искам да отидете при търговците и да осигурите провизии за шест месеца! За всички! Искам запаси от храна за шест месеца и за плъховете в каналите!
— За какъв ме вземате? — подхвърли саркастично Вурмс. — За момче за доставки?
— Отсега нататък си това, което аз кажа, че си.
В този момент и последната следа от добронамереност изчезна от лицето на Вурмс.
— Аз съм синът на лорд-губернатора! Не можете да си позволявате такова отношение към мен! — краката на стола му изскърцаха страховито, когато той скочи да си върви.
— Чудесно — рече Глокта. — Всеки ден има кораб за Адуа. Бърз кораб, който носи товари директно до Палатата на въпросите. Там, уверявам те, ще се отнасят с теб по друг начин. Да ти запазя ли каюта?
Вурмс застина на място.
— Няма да посмееш!
Глокта се усмихна. Вложи всичко от себе си в злобна и възможно най-отблъскваща беззъба усмивка.
— Иска се истинска дързост да разчиташ на това какво бих или не бих посмял да направя. Колко дързък си ти, Вурмс?
Младият мъж облиза нервно устни и бързо отмести поглед от очите на Глокта. Така си и мислех. Напомняш ми на моя приятел капитан Лутар. Отвън само блясък и надменност, а отвътре нищо здраво, на което да ги окачиш. Боднеш го с карфица и гледаш как се свива като празен мех за вино.
— Шестмесечни запаси храна. За всички. И по-добре да стане бързо. Момче за доставки.
— Разбира се — изръмжа Вурмс, но продължи да зяпа мрачно в пода.
— И сега идва ред на водата. Кладенците, резервоарите, помпите. Хората ще искат да се измият след тежката работа, нали? Ще ми докладваш всяка сутрин.
Дланите на Вурмс се свиваха в юмруци и се отпускаха, мускулите на челюстта му се напрегнаха от яростно стискане на зъби.
— Разбира се — успя да изстреля накрая.
— Разбира се. Сега си свободен.
Глокта го проследи с поглед, докато излизаше. С това разговорите ми стават два от четири. Говорих с двама и се сдобих с двама нови врагове. Ако искам да успея, ще ми трябват и съюзници. Без тях няма да оцелея, каквито и документи да имам в джоба си. Без тях няма да удържа гуркулите, ако решат да влязат в града. Но най-лошото е, че все още нямам нищо за Давуст — началника на Инквизицията, изпарил се като дим. Да се надяваме, че архилекторът ще прояви търпение.
Надежда. Архилекторът. Търпение. Глокта смръщи вежди. Има ли други три думи, които така малко да си подхождат?