Но знае кога да прояви предпазливост.
— Аз също не искам да се бия с теб — каза Деветопръстия, — но когато сутринта Баяз разбере, че те няма, ще ме прати да те върна. Аз пък съм те виждал как тичаш, затова ще предпочета да се бия с теб, отколкото да те гоня. В това поне ще имам някакъв шанс.
Той беше по-силен и тя го знаеше. Почти се беше възстановил и се движеше нормално. Феро съжали, че му бе помогнала. Да помагаш на хората винаги води до проблеми. Боят с него носеше много рискове. Да, тя беше достатъчно корава, но не искаше лицето й да се превърне в кървава каша, както стана с онзи грамаден северняк Каменотрошача. Нито пък гореше от желание да бъде пронизана от меч, да й смаже капачките на коленете или да й отсече главата с един замах.
Нищо подобно не й допадаше.
Прекалено близо е, за да използва лъка, но ако тя побегнеше, той щеше да вдигне останалите, а те имаха коне. Боят така или иначе щеше да ги събуди, ала успееше ли да удари първа и бързо, може би имаше шанс да се измъкне. Неприятно, но какъв друг избор имаше? Феро бавно свали торбата с храна от рамото си и я пусна на земята, след това направи същото с лъка и стрелите. Сложи ръка на дръжката на сабята си и забеляза, че той направи същото.
— Добре тогава, бял. Да свършваме с това.
— Може би има друг начин.
— Какъв? — попита Феро, без да откъсва очи от него, очакваше някакъв номер.
— Остани с нас. Само още няколко дни. Ако след това не си размислила, аз лично ще ти помогна да си стегнеш багажа. Имай ми доверие.
Доверие е дума за глупаци. Точно нея използват хората, когато възнамеряват да те предадат. Само да помръдне този бял и Феро ще измъкне сабята и ще му отнесе главата. Готова е.
Само че той не помръдна нито напред, нито назад. Стоеше спокойно, голямо тъмно очертание в мрака. Тя се намръщи, пръстите и докоснаха дръжката на сабята.
— И защо да ти вярвам?
— А защо не? — големият бял сви яките си рамене. — Докато бяхме в града, аз ти помогнах, а ти помогна на мен. Ако не го бяхме направили, сега и двамата щяхме да сме мъртви.
Вярно е, замисли се Феро, беше й помогнал. Е, не колкото тя на него, но все пак.
— Идва време, когато човек просто трябва да гласува доверие на някого, нали така? Това е то, доверието, рано или късно просто трябва да го гласуваш някому ей така, без причина.
— Защо?
— В противен случай ще свършиш като нас, а на кого му е притрябвало това?
— Хъ.
— Да сключим сделка. Пази ми гърба и аз ще пазя твоя. — Той ръгна палец в гърдите си: — Аз върша моята работа — и посочи към нея, — ти вършиш твоята. Какво ще кажеш?
Феро се замисли. Вечното бягане й беше донесло свобода, но нищо повече. Дари я с години на нещастие и я отведе чак до края на пустинята, където я обкръжиха врагове. После избяга от Юлвей и ядачите насмалко не я довършиха. Накъде да бяга сега? Ще успее ли да прекоси морето, за да се върне в Канта? Може би големият бял беше прав. Може би е дошло време да спре да бяга.
Поне докато успее да се измъкне незабелязана.
Феро отмести пръстите си от дръжката на сабята и скръсти ръце на гърдите си. Той направи същото. Останаха така за известно време, вперили поглед един в друг, без да продумат.
— Добре, бял — изръмжа Феро. — Аз върша своята част, пък да видим. Но нищо не обещавам, ясно?
— Не съм ти искал обещания. Мой ред е да стоя на стража. Ти върви да почиваш.
— Казах ти вече, нямам нужда от почивка.
— Както искаш, но сега аз съм на пост.
— Хубаво.
Големият бял бавно приседна на земята и Феро направи същото. Седнаха един срещу друг с кръстосани крака. Тлеещата жар от огъня хвърляше бледа светлина върху четиримата заспали, огряваше едната половина от ръбатото лице на големия бял и дори успяваше да стопли леко Феро.
Двамата останаха един срещу друг, без да се изпускат от очи.
Съюзници
До архилектор Сълт,
Глава на Инквизицията на Негово величество
Ваше Високопреосвещенство,
Работата по укрепване на града вече започна. Външните стени независимо от здравината им са в плачевно състояние, което ме накара да предприема незабавни мерки за поправката им. Също така осигурих допълнително доставки на храна, оръжие и брони, които ще са от първостепенна важност за удържане на града в случай на обсада без значение колко продължителна може да се окаже.
За съжаление защитните съоръжения са мащабни и задачата ми е изключително трудна. Започнах работата на кредит, но повече не мога да отлагам плащанията.
Затова най-смирено моля Ваше Високопреосвещенство да набави необходимите средства, с които да продължа укрепването на града. Без средства ще трябва да се откажем и Дагоска ще бъде загубен.