Харкър се взираше в него, от устата му бликаха лиги и образуваха балончета при всяко отваряне на устните.
— О, не, не, не. Това е само началото. Това даже е прелюдия към началото. Всичкото време на света е пред нас. Дни, седмици, ако трябва, месеци. Сериозно ли си мислиш, че ще опазиш тайните си толкова дълго? Сега ти ми принадлежиш. На мен и на тази стая. Това няма да свърши, преди да науча каквото искам. — Глокта се пресегна и хвана с два пръста другото зърно на Харкър. Вдигна отново клещите и отвори кървавите им челюсти. — Толкова ли трудно е да го разбереш?
Трапезарията на магистър Айдър беше истинска радост за окото. Нежният бриз от тесните прозорци нагъваше на вълни ефирните завеси в сребристо и пурпурно, в златисто и виолетово, зелено, синьо и яркожълто. Мраморните стени бяха украсени с пана от фина дърворезба, а в ъглите на стаята стояха глинени делви с човешки ръст. По пода бяха нахвърлени небрежно декоративни възглавнички, които сякаш подканяха човек да се излегне върху тях и да потъне в забравата на удобството. Във високи стъкленици горяха цветни свещи и изпълваха стаята с топла светлина и сладък аромат. В единия край на стаята имаше малък басейн със звездовидна форма, в който тихо шумолеше вода. В аранжировката прозираше определена театралност. Прилича на будоар на някоя кралица от кантикските легенди. Но централното място в тази прелестна експозиция се заемаше от самата магистър Айдър. Самата кралица на търговците. Тя седеше начело на масата, облечена в семпла снежнобяла роба с една вълнуваща подробност — блестящата коприна беше съвсем леко прозрачна. Всеки инч от загорялата от слънцето й кожа беше украсен с малко състояние във вид на бижута. Косата й беше прибрана на кок с малки гребенчета от слонова кост, а няколко кичура бяха оставени да падат ефектно покрай лицето. Изглеждаше така, сякаш беше прекарала целия ден в подготовка за вечерта. И нито секунда не е пропиляна напразно.
Глокта седеше прегърбен над купичка гореща супа срещу домакинята си и се чувстваше като попаднал в измисления свят на някоя приказка. Завладяващ романс в екзотичния Юг с главна героиня магистър Айдър, а аз — отвратителният сакат злодей, чието сърце е пълно с чернилка. Как ли свършва тази приказка?
— Кажете ми, магистър Айдър, на какво дължа честта?
— Разбрах, че сте разговаряли с останалите от градския съвет, и останах изненадана, а и донякъде разочарована, че все още не сте поискали да говорите с мен.
— Съжалявам, ако сте се почувствали пренебрегната. Просто реших, че ще е уместно да оставя най-влиятелния член на градската управа за накрая.
Тя вдигна очи и погледът й беше изпълнен с невинност. Майсторски изиграно, безупречно.
— Най-влиятелна ли? Аз? Вурмс управлява бюджета на града, той издава наредбите, Висбрук командва армията и отговаря за отбраната, а Кадия представлява мнозинството в населението. Аз просто участвам в управлението.
— О, моля ви. Очарователно убедителна сте, но аз не се лъжа лесно. Бюджетът на Вурмс е жалко подаяние в сравнение с приходите на Гилдията. Хората на Кадия са докарани до пълна безпомощност, а чрез спиртосания си приятел Коска вие командвате два пъти повече войници от Висбрук. Единствената причина Съюзът да се интересува от този къс скала в морето е търговията, която е под контрола на вашата Гилдия.
— Е, не обичам да парадирам с това — Айдър сви непринудено рамене, — но може да се каже, че имам известно влияние в града. Виждам, че сте поразпитали.
— Това ми е работата. — Глокта поднесе пълна лъжица супа към устата си и се постара да не сърба през малкото останали му зъби. — Между другото супата е много вкусна. И, да се надяваме, безвредна.
— Реших, че ще ви допадне. Както виждате, и аз поразпитах.
Водата ромолеше в басейна, фините материи на завесите шумоляха приятно покрай стените и приборите деликатно звънтяха в изящния порцелан. Да приемем резултата от първия рунд за равен. Карлот дан Айдър първа наруши тишината.
— Разбирам, че имате мисия, възложена ви от архилектор Сълт. Мисия от изключителна важност. Виждам също, че сте човек, който говори без заобикалки, но ако приемете един съвет, може би ще е добра идея да пристъпвате малко по-внимателно към работата си тук.
— Признавам, пристъпвам трудно и походката ми е малко особена. Рана от войната, допълнително влошена от две години изтезания. Цяло чудо е, че не загубих крака си.
Усмивката на Айдър разкри два реда безупречни зъби.