Логън беше свикнал да се смее на историите на Кучето, докато газеха в снега, или да бистри тактики с Три дървета, докато яздеха през калта. С Дау Черния спореха непрекъснато, докато джапаха през тресавищата, и никоя тема не беше недостойна за една добра препирня. Дори с Мрачния бе успял да размени някоя и друга шега, а това беше постижение, с което малцина можеха да се похвалят.
Логън въздъхна и дългата болезнена въздишка заседна на гърлото му. Хубави времена бяха, но сега всичко е зад гърба му, останало е в слънчевите долини от миналото. Всичките момчета са обратно при пръстта. Замълчаха завинаги. Но най-лошото беше, че оставиха Логън сам на другия край на света в компанията на тези тук.
Великият Джизал дан Лутар не се интересуваше да чуе ничия история освен своята. Яздеше встрани, седнал сковано на седлото, надменен, с гордо вдигната брадичка. Показва на всички колко ги превъзхожда и ненавижда. Гледа отвисоко на света и се перчи като момче с новия си меч, без да разбира, че в това няма нищо, с което да се гордееш.
Баяз пък не се интересуваше от тактики. Ако въобще проговореше, само излайваше някой и друга дума и на въпросите отговаряше с „да“ и „не“. Мръщеше се и се оглеждаше, все едно е направил голяма грешка и вече не вижда начин да се измъкне от положението. Дори чиракът му изглеждаше променен. Откакто бяха напуснали Адуа, все беше мълчалив, неприветлив и подозрителен. Брат Лонгфут винаги яздеше пред тях и избираше нови маршрути, но така беше по-добре. Колкото останалите не говореха, толкова той не млъкваше.
Феро яздеше встрани от веселата дружина, прегърбена и с толкова свъсено чело и намусена физиономия, че чак белегът на бузата й се сгърчваше. В сравнение с нея останалите изглеждаха направо веселяци. Тя се наведе напред и заби глава срещу вятъра, все едно се надяваше, че от това ще го заболи. По-забавно ще е да се шегуваш с чумата, отколкото с нея, реши Логън.
Весела дружина, няма що. Раменете му се отпуснаха вяло.
— Колко още остава до края на света? — попита той Баяз без особена надежда за отговор.
— Има още — изръмжа магьосникът през стиснати зъби.
И Логън продължи да язди, изморен, изранен и отегчен. Отново погледна реещите се в небето птици. Хубави, тлъсти птици. Облиза устни.
— Малко месце ще ни дойде добре — измърмори. Не бяха яли прясно месо от доста време. Откакто напуснаха Калкис. Потърка корема си. Мекотата от времето, прекарано в града, вече беше изчезнала. — Хубаво парче месо.
Феро го изгледа мрачно, после вдигна поглед към птиците. Свали лъка от рамото си.
— Ха! — изхили се Логън. — Късмет с този изстрел.
Той проследи как Феро ловко изтегля стрела от колчана. Безсмислено е. Дори Хардинг Мрачния нямаше да се справи с такъв изстрел, а той беше най-добрият стрелец, когото Логън някога бе срещал.
Феро натъкми стрелата, опъна лъка, изви гръб и прикова жълтите си очи в реещите се твари в небето.
— Никога няма да свалиш и една, ако ще хиляда години да опитваш.
Тя пусна тетивата.
— Хабиш си стрелите! — провикна се Логън. — Човек трябва да е реалист за тези неща!
Сега стрелата ще падне и ще се забие в лицето му, помисли си той. Или ще прониже коня му във врата, той ще се строполи мъртъв на земята, ще го смаже под тежестта си и това ще сложи подобаващ край на кошмарното пътуване. Миг по-късно една от птиците тупна в тревата, пронизана от стрелата на Феро.
— Не — прошепна Логън и зяпна от изумление, докато тя опъваше нова стрела в лъка. Втората стрела полетя в сивото небе и още една птица падна почти до първата. Той не можеше да повярва на очите си. — Не!
— Не ми казвай — Баяз се приближи до него, — че ти, човек, който говори с духовете, пътува с магьосник и е най-страховитият мъж в Севера, не си виждал и по-странни неща.
Логън спря коня си и се смъкна от седлото. Нагази във високата трева, наведе се вдървено и вдигна една от птиците. Стрелата стърчеше право в средата на гърдите й. Той нямаше да улучи така точно дори и от фут разстояние.
— Не е нормално това — измънка.
Баяз се усмихна широко и скръсти ръце на седлото.
— Легендите разказват, че в древни времена, преди началото на времето, нашият свят и Другата страна са били свързани. Били са един свят. Тогава демоните бродели свободно навред. Царял неописуем хаос. Започнали да се чифтосват с хората и да раждат смесеното си потомство. Наполовина хора, наполовина демони. Хора с дяволска кръв. Чудовища. Един от тях приел името Еуз. Той освободил човечеството от тиранията на демоните и в хаоса на битката му с тях се оформила Земята. После разделил горния свят от Другата страна и запечатал портите между тях. И за да не се повтаря същият този ужас, изрекъл Първия закон. Забранено е да се докосваш до Другата страна и да говориш с дяволите.