Логън огледа останалите, които сега наблюдаваха Феро.
Лутар и Кай бяха стъписани от нейната демонстрация на свръхестествени умения в стрелбата с лък. Тя се дръпна назад на седлото, опъна тетивата докрай, а върхът на стрелата й дори не потрепваше. И през цялото това време успяваше да направлява коня само с петите си. Логън едва успяваше да управлява своя с юздите в ръце. И все пак не разбираше какво общо има шантавата история на Баяз с това, което се случваше пред очите му.
— Хубаво, дяволи и така нататък. Първият закон — махна с ръка той. — И какво?
— В началото Първият закон е бил пълен с противоречия. Всичката магия идва от Другата страна, спуска се над света като светлината на слънцето. Самият Еуз е имал дяволска кръв, също синовете му — Ювенс, Канедиас, Глъстрод, а и много други. Тази кръв носела дарби, но и проклятия. Могъщество и дълголетие, сила, зрение, каквото никой обикновен човек нямал. Кръвта им преминавала в техните деца, оттам в децата на децата им и така векове напред, като постепенно се разреждала. Дарбите започнали да прескачат поколения и все по-рядко да се проявяват. Дяволската кръв се стопила и накрая съвсем изчезнала. А днес, когато двата свята са толкова отдалечени, да видиш живо въплъщение на някоя от тези дарби е истинска рядкост. Ние сме привилегировани да станем свидетели на проявлението на тези дарби.
— Тя е наполовина демон? — Логън погледна учудено магьосника.
— Много по-малко от наполовина — подсмихна се Баяз. — Не забравяй, че Еуз е бил наполовина дявол, а силата му е била такава, че е вдигнал планините и прокопал басейните на моретата. Наполовина дяволската кръв всява ужас и копнеж, от които ти спира сърцето. Ослепяваш само като гледаш мощта й. Няма вече наполовина дяволска кръв. Тук-там са останали частици. У нея обаче има част от Другата страна.
— Другата страна, а? — Логън погледна мъртвата птица в ръката си. — И ако докосна тази жена, ще наруша Първия закон, така ли?
— Ето това е много уместен въпрос — изхили се Баяз. — Продължаваш да ме удивяваш, Деветопръсти господарю. Чудя се как ли би отговорил Еуз на този въпрос. — Първия магус придоби отново сериозен вид. — Ако го направиш, аз лично ще намеря сили да ти простя нарушението. Но тя — той кимна към Феро — най-вероятно ще ти отсече ръката.
Логън лежеше по корем и се взираше през високата трева към малката долчинка на плиткия поток. Откъм тяхната страна имаше струпани няколко постройки, по-скоро руините им. Не бяха останали покриви, само порутени стени, повечето от които стигаха на височина едва до кръста. Склоновете на долчинката бяха осеяни с останки от тези стени: камъни, разпръснати наоколо сред разлюляната от вятъра трева. Приличаше на гледка от Севера — след войните там имаше много изоставени села. Много хора бяха принудени да напуснат домовете си, други бяха измъкнати насила или изгорени в тях. Логън неведнъж бе виждал това с очите си. Не се гордееше с тези постъпки, всъщност не се гордееше с почти нищо от онова време. А като се замислеше, и с което и да било друго.
— Не е останало много, за да живееш тук — прошепна Лутар.
— Но предостатъчно да се скриеш — изгледа го навъсено Феро.
Наближаваше вечерта, слънцето беше слязло ниско на хоризонта и останките от селото започваха да потъват в сенки. Долу не се забелязваше никой. Не се чуваше и звук, различен от ромона на потока и свистенето на вятъра през тревата. Нямаше следа от жива душа, но Феро беше права. Това, че няма видима опасност, не означава, че изобщо няма.
— По-добре слезте и огледайте долу — рече Лонгфут.
— Аз да сляза, така ли? — погледна го Логън. — А ти ще чакаш тук, нали?
— Нямам дарба за битки, много добре го знаеш.
— Хъ. Нямаш дарба за битки, ама имаш такава да се набъркваш в тях.
— Аз откривам неща, навигатор съм. Не съм дошъл да се бия.
— Тогава сигурно можеш да ми намериш прилично ядене и легло за през нощта — сряза го Лутар със скимтящия си южняшки акцент.
Феро изфуча от раздразнение.
— Някой трябва да отиде — гракна тя и запълзя надолу по корем. — Тръгвам отляво.
Никой друг не помръдна.
— Тръгваме и ние — изръмжа Логън.
— Кой, аз? — попита Лутар.