Логън изпъна изтръпналите си крака, взе меха с вода и се изправи, после бавно се запъти към Феро. Тя проследи с поглед всяко негово движение. Странна беше тази жена и не само на външен вид, въпреки че и външността й не беше от най-обикновените. Характерът й беше твърд, езикът — режещ, а погледът — остър, все качества на нов меч. Беше по-безмилостна от всеки мъж, когото Логън някога беше познавал. Ще речеш, че няма да си мръдне пръста да хвърли клон на давещия се, но за него тя направи много повече и го спаси неведнъж. От всички в групата на нея Логън имаше най-много доверие. Затова той клекна до нея и й подаде меха. За момент остана с протегната напред ръка, загледан в облата сянка на меха, която подскачаше по неравната стена зад гърба й.
Тя изгледа намръщено водата, после Логън, след това грабна меха и пак се прегърби над паницата си. Обърна едното си кльощаво рамо към Логън. Ни дума, ни жест на благодарност, но на него му бе все едно. Все пак не можеш да прекосиш планината за един ден.
Върна се на мястото си и седна тежко до огъня. Загледа се в танцуващите пламъци и отблясъците, които хвърляха по мрачните лица на останалите.
— Някой да знае някакви истории — попита с надежда.
Кай въздъхна шумно, а Лутар го изгледа през огъня и устните му се изкривиха в презрителна гримаса. Феро дори не показа, че го е чула. Обезкуражаващо начало.
— Никой?
Не последва отговор.
— Ами тогава аз знам една-две песни, само да си спомня думите. — Логън се покашля.
— Добре, добре! — намеси се Баяз. — Ако това ще ни спести пеенето ти, аз знам стотици истории. Какво точно ти се слуша? Романтична история, забавна, история за храброст?
— Това място — прекъсна го Лутар, — Старата империя, щом е била толкова велика и могъща, как се е превърнала в подобно нещо? — той кимна към порутените стени и онова, което се простираше зад тях — стотиците мили пуста равнина. — Как се е стигнало до тази пустош?
— Мога да разкажа тази история — въздъхна Баяз, — но за наш късмет в малкото ни пътуване с нас е жител на Старата империя, който също е и любител на историята. Господарю Кай?
Чиракът лениво вдигна поглед от огъня.
— Ще бъдете ли така добър да ни просветите по въпроса? Как Старата империя, люлката на цивилизацията, е изпаднала до това жалко положение?
— Историята е доста дълга — измърмори Кай. — От началото ли да започна?
— Че откъде другаде да почне човек историята си?
Кай сви кльощави рамене и подхвана.
— Всемогъщият Еуз, покорителят на демони, пазителят на портите, създателят на целия свят, имал четирима синове. На всеки от тях дал дар. На най-големия, Ювенс, дал Върховното изкуство, умението да променя света с магия, укротена посредством познание. На втория син, Канедиас, дал дарбата да претворява камък и желязо и с тях да създава и твори каквото си пожелае. На третия, Бедеш, Еуз дал дарбата да говори и заповядва на духовете. — Кай се прозя широко, примлясна и се загледа в огъня. — Така се зародили трите основни дисциплини в магията.
— Мислех, че имал четирима синове — обади се Лутар.
Кай го погледна с крайчеца на окото.
— Така е и точно тук се крие коренът на унищожението на Старата империя. Глъстрод бил най-малкият син. За него била предопределена дарбата да общува с Другата страна, способността да призовава дяволите от долния свят и да ги подчинява на волята си. Но това вече било забранено от Първия закон, затова Еуз не дал нищо на своя най-малък син освен благословията си, а както можем да се досетим, тя не струвала кой знае какво. След това Еуз посветил другите трима синове в тайните си и се оттеглил, като ги оставил да използват силите си и да сложат света в ред.
— В ред, а? — Лутар захвърли небрежно чинията на тревата до себе си и огледа надменно потъналите в мрак руини. — Както виждам, не са стигнали далеч с тази задача.
— В началото успели. Ювенс се заел сериозно със задачата и вложил всичките си сили и мъдрост. По поречието на Аос той открил народ, който му допаднал. Дарил на тези хора закони и познания, научил ги на самоуправление и им дал наука. Дал им умения, с които да покорят съседите си, и направил от техния водач император. Година след година императорите идвали и си отивали, синът сменял бащата и народът се развивал и просперирал. Империята се разпростирала от Испарда на юг до Анконъс на север, а на изток достигала бреговете на Кръгло море, че и отвъд него. Императорите се сменяли на престола, но Ювенс винаги бил до тях — напътствал ги, съветвал ги, направлявал историята съобразно грандиозния си план. Всички били доволни, живеели цивилизовано, царял мир.
— Почти всички — избъбри мрачно Баяз и разрови с пръчка угасващия огън.