— Ужасяваща война — промърмори Баяз. — С ужасяващи оръжия и безброй жертви.
— Войната се разпростряла из целия континент, въвлякла всяка дребна свада и породила хиляди нови вражди и отмъщения, последствията от които и до ден-днешен тегнат над тези земи. Но накрая Ювенс победил. Глъстрод бил обсаден в Олкъс, крадящите чужди лица — разобличени, а войската му — разпръсната. Отчаянието му било дълбоко, но гласовете от долния свят му подшушнали нов план. „Отвори порта към Другата страна, казали му те, надвий ключалката, разбий печатите, отвори широко портата, която баща ти затвори. За последно наруши Първия закон, пусни ни в твоя свят и никога повече няма да бъдеш пренебрегнат, зарязан или измамен.“
— Но точно измамен се оказал Глъстрод за пореден път — каза Баяз и замислено поклати глава.
— Жалък глупак! Създанията от Другата страна са изтъкани от лъжи. Всеки, който се захване с тях, го грозят най-страшни опасности. Глъстрод подготвил ритуала, но в бързината допуснал малка грешка. Сигурно съвсем нищожна, просто песъчинка по-встрани, отколкото трябва, но резултатите били ужасяващи. Огромната мощ на Глъстрод, достатъчна да отвори дупка в материята на света, се събрала накуп и се отприщила безразборно. Глъстрод се самоунищожил. Олкъс, великата столица на империята, този приказно красив град, бил опустошен, а земята наоколо — завинаги отровена. Днес никой не припарва на мили от това място. Целият град е едно огромно порутено гробище. Срината със земята руина. Подобаващ паметник на глупостта и горделивостта на Глъстрод и братята му. — Чиракът погледна към Баяз. — Прав ли съм, господарю?
— Напълно — промърмори Баяз. — Видях го. Бях там. Тогава бях още млад глупак с буйна коса. — Той прокара длан по голото си теме. — Млад глупак, който нищо не разбираше от магия, от познание, неспособен да владее силата си. Точно като теб, господарю Кай.
— Тук съм само да се уча — склони покорно глава чиракът.
— И както пролича, напредъкът ти е значителен. Как ти се понрави историята, Деветопръсти господарю?
Логън изду бузи и издиша шумно.
— Право да си кажа, надявах се на нещо по-забавно, но каквото — такова.
— Куп врели-некипели, ако питате мен — обади се Лутар.
— За най-голям наш късмет никой не те пита — сряза го Баяз. — Става късно, капитане, може би е време вече да идеш на потока да измиеш съдовете преди лягане.
— Аз ли?
— Един от нас набави храната, друг я сготви, а трети ни забавлява с интересна история след ядене. Само ти от цялата група все още не си направил нищо за другите.
— Само аз ли? А ти?
— О, аз съм прекалено възрастен да шляпам из водата по това време. — Челото на Баяз се свъси. — Всеки велик човек първо трябва да се научи на смирение. Съдовете те чакат.
Лутар отвори уста да отвърне, но веднага се отказа. Изправи се ядно и захвърли одеялото си настрана.
— Проклети паници — изруга под носа си, докато събираше съдовете около огъня, след което се запъти към потока.
Феро го проследи с поглед да се отдалечава и на лицето й се изписа особен израз, сигурно това беше нейният начин да се усмихва. После отново впери поглед в огъня и облиза устни. Логън измъкна тапата от меха с вода и й го подаде.
— Хъ — изръмжа Феро, сграбчи го и отпи. Избърса уста с ръкава си и погледна настрани към Логън. — Какво?
— Нищо — отговори припряно той и отмести поглед. — Няма нищо.
Вътрешно Логън се усмихваше. С малки жестове и време. Точно така ще го направи.
Дребни престъпления
— Студено е, а, полковник Уест?
— Да, Ваше Височество, вече е почти зима.
През нощта беше валяло нещо подобно на сняг — студена лепкава суграшица — и сега всичко беше хванало ледена коричка. Утрото сивееше и сякаш целият свят беше полузамръзнал: копитата на конете им първо изскърцваха в кишата, после джапваха в меката кал отдолу, от премръзналите дървета капеше вода. Уест също мръзнеше. Дъхът му излизаше на пара от потеклия нос, а върховете на ушите му бяха напълно изтръпнали от студа.
Принц Ладисла, изглежда, не усещаше мразовитото утро може би защото се беше увил в огромно палто и бе нахлузил ръкавици от черна лъскава кожа с дълъг косъм, които със сигурност струваха поне няколкостотин марки.
— Въпреки всичко хората изглеждат добре и готови за бой — ухили се широко принцът.