Уест крещи „Напред!“ отново и отново, докато гърлото му не пресипва от викане, но дори няма представа накъде точно е напред. После промушва някого със сабята си, но и до ден-днешен не знае свой или враг. След това пада и разцепва главата си на един остър камък, а куртката му е разпрана на стърчащо дърво.
Отделни моменти и фрагменти като от история, разказана от друг, това помнеше оттогава.
Уест вдигна яката на шинела от премръзналите си рамене и в този момент му се прииска да бе облечен с нещо по-дебело.
— Да, Ваше Височество, страхотно преживяване.
— Ах, колко жалко, че проклетият Бетод няма да дойде насам! — принц Ладисла замахна и разсече въздуха пред себе си с камшика за езда. — И тази задача, само стоим на пост като някакви проклети часови! Бър за идиот ли ме взема, Уест, а, за идиот ли?
Уест пое дълбоко въздух.
— Не бих могъл да кажа, Ваше Височество — отговори той, но принцът вече беше сменил темата.
— Ами тези твоите подопечни? Северняците? Сещаш се, със смешните имена. Как се казваше мърлявият? Вълка ли беше?
— Кучето.
— Кучето, точно така! Превъзходно! — принцът се изкиска развеселен. — И онзи другият, най-големият човек, който някога съм виждал! Превъзходно! Какво правят в момента?
— Изпратих ги като съгледвачи на север от реката, Ваше Височество. — На Уест му се прииска да беше отишъл с тях. — Врагът почти сигурно е далеч, но в случай че не е, добре е да знаем това.
— Разбира се, че трябва. Отлична идея. Така ще сме готови да атакуваме!
Идеята на Уест беше по-скоро за вестоносец до маршал Бър и после своевременно отстъпление, но не видя смисъл да я споменава. Идеята на Ладисла за водене на война включваше само заповед за атака и после връщане в леглото да си доспи. Думи като стратегия и отстъпление не присъстваха в речника му.
— Да — продължи да си мърмори под носа Ладисла. — Атакуваме ги и ги помитаме обратно през границата…
Въпросната граница се намираше на около сто левги оттук. Уест се възползва от момента.
— Ваше Височество, ако позволите, чакат ме много неща за вършене.
Това си беше самата истина. Лагерът им беше организиран, или по-точно дезорганизиран, без всякаква мисъл за практичност или отбрана. Представляваше хаотичен лабиринт от провиснали брезентови палатки, опънати на широко поле край реката, където земята беше прекалено мека — каруците и фургоните, доставящи продоволствие, почти веднага я бяха превърнали в мочурище. Първоначално нямаха тоалетни, след което същите бяха изкопани твърде плитки и прекалено близо до лагера, недалеч от мястото за складиране на хранителните провизии. Те пък от своя страна се оказаха зле опаковани, лошо подбрани и вече започваха да се развалят, така че привличаха всички плъхове в Англанд. Уест беше сигурен, че ако не беше студът, болестите вече щяха да са плъзнали.
— Разбира се — махна с ръка Ладисла, — чака те много работа. Утре може да ми разкажеш още някоя от историите си, нали, Уест? За полковник Глокта и така нататък. Ех, колко жалко, че е мъртъв! — провикна се принцът през рамо и препусна в лек галоп към огромната си лилава шатра, опъната на върха на един хълм високо над смрадта и бъркотията на лагера.
Уест с облекчение обърна коня си и тръгна надолу по склона към лагера. Мина покрай група мъже, които залитаха през полузамръзналата кал и трепереха от студ. Дъхът им излизаше на пара от устите, докато духаха в увитите си в мръсни парцали ръце. Видя други, с окаяни физиономии, насядали пред кърпените палатки. Нямаше двама еднакво облечени. Бяха се скупчили около малки огньове, толкова близко, колкото можеха да си позволят, без да се подпалят. Някои се суетяха около готварски тенджери, други играеха с подгизнали от влагата карти, трети просто пиеха и гледаха в една точка пред себе си.
По-добре обучените от наборната войска бяха заминали с Крой и Паулдър, а за Ладисла бяха отредени жалките останки: прекалено болните, за да тръгнат на поход, и твърде зле въоръжените, за да влязат в бой — толкова изстрадали хора, че от тях не можеше да се очаква да свършат нищо както трябва. Мъже, които сигурно през целия си живот не бяха напускали родните домове, а сега бяха отведени насила през морето до земя, за която не знаеха нищо, за да се бият с хора, с които нямаха вражда, поради причини, които не разбираха.