— Дошъл си, защото аз те домъкнах насам — сряза го Три дървета. — Само преди час искаше да се връщаш.
— Хм — каза Мрачния.
— Ако трябва, можем да ги заобиколим — Кучето посочи напред. — Те са на склона, при онези дървета. Никакъв проблем да ги заобиколим.
Три дървета вдигна поглед към небето, прозиращо между клоните — започваше да порозовява. Поклати бавно глава.
— Не. Скоро ще се стъмни. Не искам да ги оставям зад нас в тъмното. Щом така и така сме тук, а те там, по-добре да ги оправим сега. Оръжия, значи. — Той приклекна и сниши глас. — Ето как ще стане. Куче, заобикаляш ги отгоре по склона и като чуеш сигнала, взимаш този отляво. Разбрано? Този отляво. И гледай да не пропуснеш.
— Аха, този отляво. — Това да гледа да не пропусне и сам си го знаеше.
— Дау, промъкваш се безшумно и поемаш този в средата.
— Средния — изръмжа Дау. — Смятай го за пътник.
— Мрачен, за теб остава последният.
Хардинг кимна, без да вдига поглед от парцала, с който вече беше започнал да лъска дървото на лъка си.
— Искам чиста работа, момчета. Не ми се ще някой да се връща при пръстта за нещо такова. Хайде, по местата.
Кучето си избра място на склона, над тримата съгледвачи на Бетод, и зачака, скрит зад едно дърво. Беше го правил сигурно стотици пъти, но от това задачата му не ставаше по-лека, винаги беше изнервен. Но така може би е по-добре. Когато всичко започне да ти изглежда прекалено лесно, тогава стават грешките.
Кучето мерна бегло Черния, видя го единствено защото знаеше, че трябва да мине оттам. Промъкваше се в храсталака под все по-оскъдната светлина, без да откъсва очи от своя човек. Вече беше близо, много близо. Кучето опъна стрела на лъка, прицели се в онзи отляво и притаи дъх, нуждаеше се от стабилна ръка. И тогава мисълта му дойде като гръм от ясно небе. Сега, когато е от другата страна, този, дето преди беше отляво, е вече отдясно. В кого да се цели?
Изруга мислено и се напъна да си спомни какво точно беше казал Три дървета. Заобикаляш и взимаш този отляво. Кучето това и направи, по-добре така, отколкото да седи и да се чуди. Прицели се в този отляво, като се надяваше да е избрал правилния човек.
Чу сигнала на Три дървета, идваше някъде отдолу — имитация на горска птица. Видя как Дау се надигна, всеки момент щеше да връхлети своя човек. Кучето пусна стрелата. Улучи онзи отляво точно в средата на гърба. Стрелата му се заби с глух звук в същия момент, в който стрелата на Мрачния се заби в гърдите му, а Дау заби ножа си в гърба на своя човек. Така третият остана непокрит и силно изненадан.
— Мамка му — прошепна Кучето.
— Помощ! — изкрещя третият съгледвач миг преди Дау да скочи отгоре му.
Двамата се изтърколиха на земята, ръмжаха и ритаха яростно в изпопадалата шума. Накрая ръката на Дау се вдигна и спусна рязко надолу — веднъж, два пъти, три пъти, след това Черния се изправи и се заоглежда с изкривено от гняв лице. Кучето тъкмо повдигаше унило рамене, когато чу глас зад себе си.
— Какво?
Кучето замръзна на място, по гърба му полазиха тръпки. Още един, в храстите зад гърба му, на десетина крачки от него. Посегна за стрела, запъна я в тетивата много внимателно и без да издава и звук, и рязко се извърна. Видя двама и те също го видяха. Устата му се изпълни с вкуса на вкиснала бира. За момент останаха неподвижни. Кучето се прицели в по-едрия и опъна тетивата докрай.
— Не! — извика онзи миг преди стрелата да се забие в гърдите му.
После залитна и падна на колене. Кучето пусна лъка на земята и посегна към ножа си, но не успя да го извади, преди последният съгледвач да скочи отгоре му. Двамата се стовариха тежко в храсталака и се затъркаляха надолу по склона.
Светло, тъмно, светло, тъмно. Светът се въртеше пред очите на Кучето, докато риташе, дърпаше и удряше другия с юмруци, а онзи му отвръщаше със същото. В един момент главата на Кучето се блъсна в нещо и той се озова по гръб, а копелето го натисна отгоре. Започнаха да ръмжат, нямаше думи, по-скоро се джавкаха като кучета. Другият успя да освободи едната си ръка и измъкна отнякъде нож. Кучето сграбчи китката му точно преди онзи да го наръга.
Но онзи сложи и другата си ръка на дръжката и започна да натиска ножа с всичка сила надолу към лицето на Кучето. Той кръстоса поглед към зловещото лъскаво острие, беше само на фут от носа му.
— Мри, гадино! — изръмжа онзи и ножът му слезе с инч по-ниско.
Раменете, ръцете и китките на Кучето изгаряха от болка, докато силата изтичаше от тях. Вгледа се в лицето зад ножа. Брадясало, жълти зъби, белези от шарка по кривия нос и висяща отстрани коса. Острието хлътна още по-надолу. Краят на Кучето наближаваше и той не можеше да направи нищо, за да го спре.