Достойна работа. За именити воини като тях, или поне каквито бяха навремето. За това със сигурност щяха да се пеят песни. Кръвта на Кучето кипна, кожата му настръхна. Но Три дървета не пожела и да чуе.
— Не. Не можем да рискуваме толкова. Трябва да се върнем и да предупредим Съюза. Да им кажем, че идват гости. Лоши гости. Многобройни при това. — Подръпна брадата си и Кучето видя в погледа му, че това решение никак не му се нравеше.
На никого от тях не му се искаше да се отказват, но всички знаеха, че главатарят им е прав, дори Дау. Най-вероятно нямаше да успеят да докопат Бетод, а и да успееха, нямаха никакъв шанс да се измъкнат невредими.
— Трябва да се върнем — каза Кучето.
— Така да бъде — съгласи се Дау. — Връщаме се. Жалко обаче.
— Да, жалко — каза Три дървета.
Дългите сенки
— Мътните го взели.
Феро не отговори, но за пръв път откакто Логън срещна тази жена, я видя без обичайното навъсено изражение. Лицето й беше застинало, а ченето даже леко провиснало. Лутар, от друга страна, се беше нахилил като малоумен.
— Виждали ли сте друг път подобно нещо? — надвика той шума и посочи напред с трепереща от вълнение ръка.
— Друго подобно нещо не съществува — отбеляза Баяз.
Честно казано, Логън дълго се чуди какво толкова ги притеснява Баяз и Лонгфут преминаването през река. Някои от най-големите в Севера наистина бяха проблем, особено в неподходящ сезон и ако носиш много неща със себе си. Но ако не намериш мост, просто търсиш брод, вдигаш оръжията над главата и прецапваш. След това ботушите ти дълго време остават мокри, а трябва да внимаваш и за засади, но като се изключи това, няма от какво толкова да се притесняваш. Реката е просто добра възможност да напълниш меха с вода.
Но да напълниш меха си с вода от Аос щеше да е доста рисковано начинание, особено ако не носиш въже, при това дълго поне сто разкрача.
Веднъж Логън бе стоял на скалистия бряг при Уфрит и бе гледал как вълните се разбиват ниско долу в скалите. Морето сивееше разпенено и се простираше докъдето му стигаше погледът. Отвесният бряг там е смущаващо място, тревожиш се само като погледнеш надолу. Веднага започва да ти се вие свят. Чувството, което изпита Логън сега, застанал на брега на тази могъща река, се оказа абсолютно същото. Единственото различно беше наличието на друг висок бряг. Отсрещният бряг, ако въобще можеш да наречеш отвесната скала бряг, беше на около четвърт миля от другата страна на водата.
Логън пристъпи предпазливо до самия ръб на скалата, като опипваше напред с върха на ботуша си меката пръст. Погледна надолу. Лоша идея. Червеникавата почва образуваше тясна козирка с увиснали отдолу бели корени на тревата над почти отвесната назъбена скала. Дълбоко долу водата се блъскаше в подножието й и вдигаше огромни вихри от ситни водни капчици, които Логън почти усети върху лицето си. Тесните скални первази и пукнатините бяха обрасли с туфи дълга трева. Около тях прелитаха хиляди малки бели птици. Крясъците им бяха почти напълно заглушени от рева на реката.
Логън си представи какво би било усещането да полетиш от ръба и да паднеш в тези бучащи талази от черна вода — да бъдеш всмукан надълбоко, после понесен от течението и въртян и подмятан като листо на дърво, откъснато от буря. Преглътна и боязливо отстъпи от ръба, оглеждайки се отчаяно за нещо, за което да се хване. Почувства се нищожно дребен и лек като перце, което всеки момент може да бъде отнесено от някой силен порив на вятъра. Почти усещаше неуморното течение на водата под краката си, долавяше огромната мощ на препускащите въртопи, които караха земята да трепери.
— Сега сигурно разбираш защо мостът е добра идея! — извика в ухото му Баяз.
— Как въобще е възможно да се построи мост над такова нещо?
— При Аостум реката се разделя на три и там каньонът е значително по-плитък. Архитектите на императора изградиха изкуствени острови и така успяха да направят мостовете с повече, но по-малки арки. И пак бяха нужни дванайсет години за строежа. Мостът при Дармиум е творение на самия Канедиас като подарък за брат му Ювенс. Строен е по времето, когато двамата още са се разбирали. Той прехвърля реката с една-единствена арка. Как е успял Канедиас да направи това, никой не знае. — Баяз тръгна към конете. — Извикай останалите, нямаме време да стоим тук!
Феро вече беше тръгнала обратно.
— Толкова много дъжд. — Тя хвърли последен поглед през рамо, намръщи се и поклати глава.
— Нямате такива реки там, откъдето идваш, а?
— В Лошите земи водата е най-скъпоценната придобивка. Хората се избиват за една пълна манерка.