— Дръж това, бял. — Феро стовари сабята си в дланта на Логън.
— Къде отиваш?
— Стойте тук и гледайте да не се показвате. — Тя посочи с глава нагоре: — Аз ще ги наблюдавам оттам.
Цялото детство на Логън бе преминало сред дърветата около селото му. Като младеж прекарваше цели дни по Височините, предизвиквайки силата на планината. При Хионан посред зима планинците удържаха успешно прохода. Дори Бетод мислеше, че няма друг път нагоре, обаче Логън успя да се изкатери по замръзналата скала и така благодарение на него бяха успели да се разправят с планинците. Но сега той не виждаше никакъв път нагоре. Не и ако не си готов да прекараш поне час-два в опити. Отвесните каменни блокове бяха гъсто оплетени с полужива пълзяща растителност, а ръбестите зидове бяха хлъзгави от прораслия мъх. Колкото повече гледаше към препускащите в небето облаци, толкова повече му се струваше, че високите останки на двореца се накланят и надвисват над главата му.
— И как точно смяташ да…
Феро вече бе на половината път до върха на една от колоните. Не се катереше като човек, а по-скоро пълзеше нагоре като насекомо. Стигна до върха и спря за момент, намести стъпала и скочи във въздуха. Прелетя точно над главата на Логън, приземи се на зида зад него и се изправи, посипвайки лицето му с мазилка. После приклекна и го измери с поглед отгоре.
— И гледайте да не вдигате много шум — изсъска Феро и изчезна от поглед.
— Видяхте ли… — рече Логън, но останалите бяха продължили напред между сенките и влажните ъгли и той побърза да ги настигне — не искаше да остава сам насред това обрасло гробище.
Кай беше вкарал каруцата навътре между останките и сега стоеше подпрян на нея до неспокойните коне. Първия магус беше приклекнал отстрани в бурените и триеше с ръка обраслата с лишеи стена.
— Погледни тук — викна Баяз, докато Логън се промушваше покрай него. — Виж тези надписи. Истинско произведение на изкуството от Старите времена! Предания, уроци и предупреждения от историята! — дебелите му пръсти внимателно събаряха прахоляка от издяланите в камъка думи. — Сигурно сме първите, които виждат това, от векове насам!
— Мм — изду бузи Логън и издиша шумно.
— Гледай тук! — посочи стената Баяз. — Еуз дава на тримата си синове техните дарби, а Глъстрод гледа от сенките отстрани. Раждането на трите основни дисциплини в магията. Каква майсторска изработка, а?
— Хубаво.
— Ами тук. — Баяз избута бурените и пристъпи настрани към следващия стенопис. — Глъстрод крои планове да унищожи творенията на брат си. — Наложи се да отскубне част от изсъхналия бръшлян, за да стигне до следващата част. — Тук той нарушава Първия закон. Виждаш ли, чува гласовете от долния свят. Призовава дяволите и ги изпраща срещу враговете си. А на тази — пошепна магьосникът, докато отместваше настрани сноп кафяв бръшлян, — чакай да видя…
— Глъстрод копае — прекъсна го Кай. — Кой знае, на следващата част може да е показано и какво е търсил.
— Хм — намръщи се Баяз и пусна кафявата завеса от бръшлян обратно пред стената. Изгледа сърдито чирака си, докато се изправяше. — Може би понякога е по-добре миналото да остане забулено в тайна.
Логън се покашля и се отдалечи. Шмугна се приведен по една наклонена арка. От другата страна имаше широко пространство, пълно с ниски чепати дървета. Бяха засадени в прави, но отдавна обрасли в бурени редици. Покрай мъшасалите стени се издигаше гъст шубрак от плевели и коприва, потъмнял и загнил от дъждовете, който стигаше почти до кръста му.
— Може би не е редно лично да го изтъквам — долетя отнякъде ведрият глас на Лонгфут, — но просто е редно да се отбележи. Невероятните ми способности в ориентирането нямат равни! Извисяват се над уменията на останалите навигатори, както планината се издига над дълбока долина!
Логън направи кисела физиономия — ако не е раздразнението на Баяз, ще е перченето на Лонгфут, няма средно положение.
— Преведох ви през огромната равнина на Аос без миля отклонение! — навигаторът се ухили на Логън и Лутар, все едно очакваше бурни аплодисменти. — При това, без да се натъкнем на нито една опасност, в земи, считани за едни от най-рискованите за пътуване на този свят! — намръщи се. — Може би една четвърт от нашето епично пътуване е вече зад гърба ни. Не съм сигурен, че оценявате колко невероятно е това постижение. Вървяхме през равнина без всякакви отличителни черти на терена в условията на настъпващата зима и без помощта на звездите за ориентир! — брат Лонгфут поклати глава. — Ха. Безсъмнено човек е сам на върха на успеха. — Обърна се и тръгна с небрежна походка между дърветата. — Мястото не предлага кой знае какво откъм условия за настаняване, но поне овошките си ги бива. — Откъсна зелена ябълка от един от по-ниските клони и я тръкна в ръкава си. — Нищо не може да се мери с ябълка от овощната градина на самия император. — Ухили се. — Странно как растенията надживяват всички човешки творения, а?