— Пак ли стана време? — горната устна на Вурмс се изкриви от отвращение. — Проклети да са местните и противните им суеверия! Не трябваше да ги пускаме обратно в храма! От проклетото виене ме заболява главата!
И дори само заради това си заслужаваше. Глокта се усмихна.
— Ще преживея вашето главоболие, ако то е условието Кадия да е доволен. Имаме нужда от местните, независимо дали на вас ви харесва, или не. А те обичат да пеят, така че свиквайте, това мога да ви посъветвам. Ако ли не, увийте си главата с одеяло.
Висбрук се заслуша, докато Вурмс продължи да се жалва.
— Да си призная, на мен пеенето ми действа успокоително — каза той. — Освен това не можем да отречем положителния ефект от отстъпките на началник Глокта за местните. Благодарение на тях външните стени са ремонтирани, портите — подменени, дори скелетата са вече почти разглобени. Набавен е и камък за нови бойници, но тук идва проблемът, зидарите отказват да работят и ден повече, без да им бъде платено. Войниците ми са на четвърт надница и моралът е нисък. Средствата са големият ни проблем, началник.
— Напълно съм съгласен — рече ядосано Вурмс. — Силозите за зърно са почти пълни, бяха изкопани два нови кладенеца в гетата на огромна цена, но възможностите ми да продължавам да работя на кредит са почти изчерпани. Търговците на зърно са ме стиснали за гушата!
Смея да твърдя, че твоята не е чак толкова здраво стисната като моята, при това от всички търговци в града, не само на зърно.
— Не мога да си покажа лицето навън, без да ме погнат с викове. Репутацията ми е на път да се срине, началник!
Все едно си нямам по-сериозни грижи от репутацията на един идиот.
— Какво дължим досега?
Вурмс свъси вежди.
— За храна, вода и оборудване не по-малко от сто хиляди.
Сто хиляди? Търговците на подправки обичат да печелят, но мразят да харчат. Айдър няма да ми осигури и половината от тази сума, дори да предположим, че се постарае сериозно.
— А при вас, генерале?
— За наемниците, изкопаването на рова, поправките на стените, допълнително оръжие, брони и муниции… — Висбрук изду бузи. — Всичко на всичко почти четиристотин хиляди марки.
Глокта насмалко не се задави със собствения си език. Половин милион? Кралски откуп, че и отгоре. Сълт не би могъл да осигури толкова, и да искаше, а той очевидно не желае. Хора умират за частица от такава сума.
— Продължавайте в същия дух, доколкото можете. Обещавайте каквото трябва. Парите са на път, уверявам ви.
— Правя всичко по силите си — генералът вече бе започнал да си събира книжата, — но хората започват да се съмняват, че въобще някога ще им бъде платено.
Вурмс беше още по-директен.
— Вече никой не ни вярва. Без пари не можем да направим нищо.
— Нищо — изръмжа Северард.
Фрост бавно поклати глава.
— Началникът на Инквизицията изчезва безследно — Глокта разтри зачервените си очи. — Оттегля се в спалнята си за през нощта и заключва вратата. На сутринта не отваря. Разбиват вратата и намират… Нищо. Леглото е използвано за спане, но не откриват тяло. Няма следи от борба.
— Нищо — подхвърли Северард.
— Да видим какво знаем. Давуст е подозирал заговор в града, изменник, който се готви да предаде Дагоска на гуркулите. Смятал е, че е замесен член на управата на града. По всичко личи, успял е да разкрие самоличността на предателя и устата му е била запушена.
— Но кой?
— Май ще трябва да действаме отзад напред. Щом не можем да открием нашия предател, ще се наложи да го накараме той да дойде. Ако стремежът му е да пусне гуркулите в града, ние само трябва да направим всичко възможно да ги задържим отвън. Така рано или късно той самият ще дойде при нас.
— Ришковъну — смотолеви Фрост.
Рисковано наистина, особено за настоящия началник на Инквизицията на Дагоска, но нямам друг избор.
— Значи чакаме, така ли? — попита Северард.
— Чакаме и стягаме защитата на града. Освен това търсим пари. Да ти се намират някакви, Северард?
— Имах, началник, ама ги дадох на едно момиче в гетото.
— А, жалко.
— Никак даже, истински звяр е в леглото. Горещо я препоръчвам, ако се интересувате.
Глокта примижа при поредното изпукване на коляното му.
— Сгряваш ми душата, Северард, не съм подозирал, че си такъв романтик. Ако не бях толкова закъсал за пари, щях да поръчам да ти вдигнат паметник.
— Мога да се поразтърся наоколо. Колко ни трябват?