— О, не много. Да кажем, половин милион марки.
Едната вежда на практика подскочи рязко нагоре. Той затършува из джоба си, извади ръка и я разтвори пред Глокта. В дланта му се мъдреха няколко медни монети.
— Дванайсет, толкова мога да предложа — каза Северард.
— Дванайсет хиляди е всичко, което мога да ви предложа — каза магистър Айдър.
Капка в морето.
— Колегите ми в Гилдията са притеснени, търговията напоследък не върви и повечето им средства са вложени в разни начинания. Аз самата разполагам със съвсем малко свободни пари.
Смея да твърдя, че имаш много повече от дванайсет хиляди, но какво от това? Съмнявам се да имаш половин милион марки, скътани за черни дни. Сигурно в целия град няма толкова пари.
— Ще рече човек, че просто не ме харесват.
— Изгонихте ги от храма. Въоръжихте местните, а сега искате пари. Редно е да се отбележи, че при това положение няма как да сте сред любимците им.
— А редно ли е да се отбележи, че са готови да ме стиснат за гушата? И то здраво.
— Може да се каже, но поне за момента май успях да ги убедя, че присъствието ви е от полза за града. — Тя го погледна в очите. — От полза сте за града, нали, началник?
— Ако приемем, че основен приоритет е да не допуснем гуркулите да влязат. Това е основният ни приоритет, нали, магистър Айдър? И все пак малко повече пари ще са ми добре дошли.
— Малко повече пари винаги са добре дошли, но точно това е проблемът с търговците. Винаги са предпочитали да ги печелят, а не да ги харчат, дори когато е изцяло в техен интерес. — Тя въздъхна дълбоко и забарабани с пръсти по масата, приковала поглед в ръката си.
Замисли се. В следващия момент започна да сваля пръстените си. След като свали и последния, събра ги в шепа и ги пусна в кутията с монетите.
— Прекрасен жест, магистър Айдър, но не бих могъл…
— Настоявам — каза тя, после разкопча тежкото колие от шията си и го пусна в кутията. — След като спасите града, винаги мога да си купя нови. Така или иначе, няма да имам кой знае каква полза от тях, когато гуркулите ги свалят от мъртвото ми тяло, нали? — тя изхлузи от китките си тежките златни гривни, обсипани със зелени камъни. Миг по-късно и те издрънчаха при останалите й бижута. — Вземете ги, преди да съм си променила решението. Когато си се изгубил насред пустинята, приемаш вода…
— От който ти предложи и колкото ти дава. Кадия ми отговори по същия начин.
— Кадия е умен човек.
— Така е. Благодаря ви за щедростта, магистър Айдър. — Глокта затвори с рязко движение капака на кутията.
— Това е най-малкото, което мога да направя. — Тя се изправи и тръгна към вратата. Подметките на сандалите й тихо зашумоляха по килима. — Доскоро.
— Казва, че иска да говори с вас.
— И как се казва той, Шикел?
— Мотис. Каза, че бил банкер.
Поредният кредитор, дошъл да опява за парите си. Скоро нима да имам друг избор, освен да ги арестувам всичките. Това ще сложи край на безгрижното харчене, но ще си заслужава, ако ще и само за да видя изражението на лицата им.
— Покани го да влезе.
Беше към петдесетте, висок и кльощав. Хлътналите очи и изпъкналите скули му придаваха болнав вид. Движенията му издаваха прецизност, а погледът — строга пресметливост. Сякаш измерва стойността на всичко в сребърни марки, включително и мен самия.
— Казвам се Мотис.
— Съобщиха ми, но се боя, че в момента не разполагам с никакви средства. Като изключим дванайсетте монети на Северард. Какъвто дълг има градът към вашата банка, ще трябва да изчакате. Уверявам ви, няма да е дълго. Само докато не пресъхне морето, докато небето не се стовари отгоре ни и дяволите не тръгнат свободно по земята.
Мотис се усмихна. Всъщност това за усмивка ли минава? Премерено, без капка задоволство извиване на устните.
— Мисля, че сте разбрали погрешно, началник Глокта. Не съм дошъл да събирам дългове. От седем години имам честта да представлявам банкова къща „Валинт и Балк“ в Дагоска.
Глокта се замисли за момент, после се опита да прозвучи съвсем непринудено.
— „Валинт и Балк“ ли казвате? Доколкото знам, вашата банка финансираше Гилдията на търговците на платове, прав ли съм?
— Имахме търговски взаимоотношения с въпросната гилдия допреди злощастното й разформироване.
Обзалагам се, че сте имали. Притежавали сте ги все пак.
— Но освен тях ние работим с много гилдии и компании, както и с други банки и с отделни личности, кои по-влиятелни и знатни, кои по-малко. Днес имаме работа с вас.