Чудя се какво ли ме очаква.
Откривам чантата в гардероба, точно както ми каза Бен. Компактна и здрава. Отнасям я в спалнята, в която се събудих сутринта, и я слагам на леглото. Издърпвам най-горното чекмедже — купчинките с моето бельо са подредени до неговото.
Подбирам дрехи и за двама ни, за него чорапи, за мен чорапогащници. Спомням си какво прочетох за нощта, в която сме правили секс, и се сещам, че някъде трябва да има чорапи и жартиери. Хрумва ми, че би било хубаво да ги намеря, да ги сложа в багажа. И за двама ни ще е хубаво.
Отварям гардероба. Изваждам рокля и пола. Панталон, джинси. Питам се що за двойка сме, когато сме на почивка. Дали прекарваме вечерите по ресторанти и уютни кръчми край горещите пламъци на истинска камина? Дали тръгваме пеша да обикаляме града и околностите, или вземаме такси до всяка от подбраните забележителности от предварително изготвена програма? Има неща, които все още не знам. Но разполагам с достатъчно време да ги откривам едно по едно. И да се наслаждавам на откритията си.
Готово, избрала съм дрехи и за двама ни, напосоки, може да се каже; сгъвам ги, подреждам ги в чантата. И ето че ме обзема трепет, прилив на енергия. Затварям очи. Видението е ярко, трептящо светло сияние. Отначало е неясно — едновременно далечно и разфокусирано — и аз се опитвам да разтворя съзнанието си, за да се приближи. Нещо ми подсказва, че това е спомен от нощта, когато съм се готвила да замина за Брайтън.
Виждам себе си — стоя пред отворена чанта, всъщност малък куфар от мека кожа. Вълнувам се. Чувствам се отново млада, като дете, което заминава на ваканция, или тийнейджърка, която се готви за среща; питам се как ли ще протече, дали момчето ще ме покани у тях, дали ще се стигне до секс. Цялото ми тяло тръпне в очакване на непознатото, усещам го на езика си. Премятам го в устата си, вкусвам го, защото знам, че няма да трае дълго. Издърпвам чекмеджетата едно по едно, избирам блузи, чорапи, бельо. Изкусително. Секси. Бельо, което се слага само в очакване да бъде съблечено. Добавям обувки на висок ток към тези с равни подметки, които съм обула, изваждам ги, после бързо ги връщам обратно. Изобщо не ги харесвам, но тази вечер ще развихрим фантазията си, ще се нагласим и ще се преобразим. Едва тогава посягам към другите, практичните неща, които ще са ми необходими. В огнено червена пухкава чантичка с цип слагам парфюм, душ гел, паста за зъби. Искам да бъда красива тази вечер, за моя любим, когото едва не изгубих. Добавям соли за вана. С аромат на портокалови цветчета.
Споменът се разтваря във въздуха. Отварям очи. Тогава няма как да съм знаела, че се приготвям за мъжа, който ще ми отнеме всичко.
Въздъхвам. И продължавам да приготвям багажа за мъжа, когото все още имам.
Отвън приближава кола и бавно спира. Двигателят угасва, миг по-късно се отваря врата, после меко се затваря. Ключ в бравата. Бен. Той е тук.
Притеснена съм. Изплашена. Не съм жената, на която каза „довиждане“ сутринта. Научила съм моята история. Открила съм себе си. Какво ще си помисли, като ме види? Какво ще каже?
Трябва да го питам дали знае за дневника ми. А ако го е прочел, какво мисли.
Той извиква името ми, когато затваря вратата.
— Кристин? Крис? Прибрах се.
В гласа му обаче не звънти радост; звучи уморено. Извиквам в отговор, за да знае, че съм в спалнята.
Първото стъпало проскърцва под тежестта му, пъшкане придружава събуването на едната обувка, после на другата. Сега ще нахлузи пантофите и ще тръгне към мен. Става ми приятно, че познавам неговите привички — дневникът ме е подготвил за тях въпреки безсилието на паметта ми, — но ето че докато се качва по стълбите, ме връхлита друго чувство. Страх. Спомням си написаното отпред в дневника ми. Не се доверявай на Бен.
Той отваря вратата на спалнята.
— Скъпа!
Не съм помръднала. Все още седя в края на леглото, пред отворената чанта. Бен се спира на вратата, аз ставам, разпервам ръце, тогава той се приближава и ме целува.
— Как мина денят ти? — питам аз.
Той сваля вратовръзката си.
— О, да не говорим за това. Нали заминаваме!
Звучи уморено. Започва да разкопчава ризата си. Преборвам се с инстинктивното желание да извърна очи, напомням си, че това е моят съпруг, когото обичам.