— Този мъж… Майк… трябва да е изрязал страниците от дневника ти същата вечер. Ето защо, когато ми го даде във вторник, не си заподозряла, че нещо не е наред, както и аз не заподозрях. Като не получила чаканото обаждане, Клеър ти звъннала, но разполагала само с номера на телефона, който аз бях ти дал, а Майк и него бил взел. Логично е да предположим, че от известно време е четял дневника ти. В Уеъринг Хаус разполагали само с един номер, който предполагали, че е на Бен, но всъщност това бил телефонът на Майк. Тя се озовала в задънена улица.
Представям си как този човек е открил дневника ми, започнал е всекидневно да го чете. Защо не го е унищожил?
Защото бях написала, че го обичам. И защото е искал да продължа да вярвам в написаното.
— Клеър не се ли е обадила в полицията?
— Обадила се е — кимна той. — Но минали няколко дни, докато наистина приемат сигнала на сериозно. Междувременно тя се обадила на Адам, който й казал, че Бен е в чужбина, а ти си в Уеъринг Хаус. Свързала се с дома и макар че отказали да й дадат домашния ти адрес, в крайна сметка отстъпили и дали моя номер. Тя ми се обади днес следобед.
— Днес следобед?
— Да. Клеър ми каза, че става нещо нередно и, естествено, като разбрах, че Адам е жив, се уверих, че е така. Дойдохме у вас, но вие вече бяхте заминали за Брайтън.
— Как се сетихте да ме потърсите там?
— Сутринта ти ми спомена, че Майк ще те води някъде за уикенда. На крайбрежието. Когато Клеър ми обясни какво става, отгатнах къде те е завел.
Отпуснах се назад. Чувствах се изморена. Изтощена.
Исках единствено да заспя, но ме беше страх. Страхувах се колко важни неща ще забравя.
— Но ти ми каза, че Адам е мъртъв. Каза ми, че е бил убит. Когато бяхме на паркинга. Повтори версията на онзи мъж.
— Защото я бях чул от теб — тъжно се усмихна той.
Помолих го да ми обясни.
— Един ден, няколко седмици след първата ни среща, ти ми каза, че Адам е мъртъв. Очевидно Майк ти беше казал така, ти му беше повярвала и ми го разказа. И аз го приех за чиста монета, нямах основание да се съмнявам и по-късно ти повторих същата история. Когато ме попита на паркинга, смятах, че ти казвам истината.
— Но аз си спомних погребението му. Ковчега…
Той се усмихна тъжно.
— Въображението ти…
— Но аз видях снимки. Онзи мъж. Показваше ми снимки, на които сме заедно, снимки от сватбения ни ден. Открих снимка на надгробен камък. С името на Адам…
— Сигурно ги е фалшифицирал.
— Преправил ги е?
— Да, с компютър. В наше време е много лесно да монтираш напълно правдоподобен колаж. Трябва да е предположил, че подозираш каква е истината, и ги е подхвърлил на място, където да ги намериш.
Спомням си колко пъти бях писала, че мъжът ми се е затворил в кабинета си и работи. Това ли е правел всъщност? Какво чудовищно предателство.
— Добре ли си? — попита доктор Наш.
— Да — усмихнах се аз. — Така ми се струва.
Погледнах го и осъзнах, че мога да си го представя в различно облекло, с много по-къса коса.
— Спомням си разни неща.
Изражението му не се промени.
— Какви неща? — попита той.
— Познах те, когато се събудих. Също и Бен. И Адам, и Клеър. Спомням си също, че се видяхме с нея онзи ден. Ходихме в кафенето при Александра Палас. Пихме кафе. Тя има син на име Тоби.
Той сякаш се зарадва, но много пестеливо.
— Доктор Пакстън наистина каза, че не открива видима причина за амнезията ти. Според него вероятно поне отчасти е причинена от емоционалната травма, както и от физическата. Нищо чудно последната травма да произведе обратния ефект или поне до известна степен.
Хванах се за думите му.
— Значи може да се оправя?
Той напрегнато се вгледа в мен. Имах чувството, че претегля думите си, каква част от истината мога да понеса.
— Трябва да призная, че е малко вероятно. Има определено подобрение през последните няколко седмици, но не и пълно възвръщане на паметта. — Той направи пауза, после продължи: — И все пак е възможно.
Усетих прилив на радост.
— Фактът, че си спомням случилото се преди два дни, не означава ли, че паметта ми се възвръща? Нали мога да оформям нови спомени? И да ги съхранявам?
Той заговори колебливо:
— Склонен съм да го допусна, да. Но, виж, Кристин, искам да си подготвена, ако ефектът се окаже само временен. Ще знаем едва утре.