Пъхнах глава в деколтето на нощницата и я пригладих. Извих ръце да разкопчая сутиена, усетих гърдите ми да провисват, после свалих ципа на панталона и го събух. Нямах желание да продължа да изследвам тялото си, не и тази вечер, тъй че щом събух чорапогащника и бикините, се пъхнах под завивката, затворих очи и се обърнах към стената.
Часовникът долу удари и много скоро в стаята влезе Бен. Не помръднах, заслушах се как се съблича, усетих как сяда и леглото се наклонява под тежестта му. Той застина за миг, после тежко отпусна ръка на бедрото ми.
— Кристин? — каза той почти шепнешком. — Будна ли си?
— Да — промърморих.
— Някоя приятелка ли си спомни днес? — попита той.
Отворих очи и се обърнах. Виждах широкия му гръб, редките косми по раменете му.
— Да — казах аз.
Той се извърна с лице към мен.
— Какво си спомни?
Разказах му, но пестеливо.
— Някакъв купон. И двете бяхме студентки, струва ми се.
Тогава той се изправи, за да отметне завивката. Беше гол. Пенисът му се полюшваше сред гнездо тъмни косми и аз без малко не се изкикотих. Не помнех да съм виждала мъжки гениталии, нито дори в книга, но все пак не ми бяха съвсем непознати. Запитах се с колко мъже съм била, какви преживявания съм имала. Почти инстинктивно извърнах очи.
— И преди се е случвало да си спомниш този купон — каза той, като се зави. — Често те спохожда. Определени спомени изникват редовно.
Въздъхнах. Нищо ново, сякаш казваше той. Напразно се вълнуваш. Легна до мен и придърпа завивката върху двама ни. Но не загаси лампата.
— Често ли си припомням разни неща?
— Да. През повечето дни.
— Все едни и същи ли са?
Той се обърна с лице към мен, като се подпря на лакът.
— Обикновено да. Рядко е нещо изненадващо.
Откъснах очи от неговите и погледнах към тавана.
— Теб спомням ли си?
— Не — отвърна той, хвана ръката ми и я стисна. — Но не се тревожи. Аз те обичам. Всичко е наред.
— Сигурно съм ти огромно бреме.
Той отмести ръката си, погали рамото ми. Припука статично електричество. Аз трепнах.
— Никак дори — каза. — Обичам те.
Притисна се в тялото ми, целуна ме по устните.
Затворих очи. Отново се чувствах объркана. Дали искаше да правим секс? За мен той беше чужд човек; на рационално ниво приемах, че спим в едно легло всяка нощ, и то от началото на брака ни, но все пак тялото ми го познаваше едва от тази сутрин.
— Много съм уморена, Бен.
Той сниши глас до полушепот.
— Знам, скъпа. — Целуна ме леко по бузата, по устните, по очите. — Знам. — Ръката му се плъзна под завивката, у мен се надигна тревожност, граничеща с паника.
— Бен — спрях го аз, — съжалявам. — Хванах ръката му. Мъчително овладях импулса да я бутна с отвращение, дори я погалих. — Уморена съм. Не тази вечер. Може ли?
Той не каза нищо, но дръпна ръката си и легна по гръб. Разочарованието му прииждаше на вълни. Не знаех какво да кажа. Някаква част от мен смяташе, че трябва да се извиня, но другата, и то по-голямата, ми казваше, че не съм направила нищо лошо. Продължихме да мълчим, един до друг, но без да се докосваме, и аз се запитах колко ли често става така — колко често той идва в леглото, настроен за секс, и дали аз изобщо някога проявявам желание, дали съм в състояние да отстъпя, дали изходът е винаги такъв, с неловко мълчание след моя отказ.
— Лека нощ, скъпа — проговори той след още няколко минути и напрежението се разсея. Изчаках, докато тихо захърка, измъкнах се от леглото и ето ме тук, в стаята за гости; сядам да запиша това.
Толкова много ми се иска да си го спомня. Поне веднъж.
Понеделник, 12 ноември
Часът е четири следобед, вече притъмнява. Има още време, докато Бен се прибере, но въпреки това се ослушвам за шума от колата му, докато пиша. Кутията от обувки е на пода в краката ми, тънката хартия, в която бях увила дневника, стърчи навън. Ако си дойде междувременно, ще скрия кутията в гардероба и ще кажа, че съм си почивала. Може и да не е честно, но все пак не е престъпление; няма нищо лошо в желанието ми да запазя в тайна съдържанието на моя дневник. Трябва да запиша какво съм видяла. Какво съм научила. Което не означава, че искам някой — който и да е той — да го чете.