И после черна дупка. Празно петно. Вратата се отваря, люшва се към мен, но аз не виждам кой стои зад нея. Там, в леглото с моя съпруг, паниката ме връхлетя изневиделица.
— Бен! — извиках, но той не спря, сякаш дори не ме чу. — Бен! — Затворих очи, притиснах се в него. И стремителната спирала ме запрати обратно в миналото.
Той е в стаята. Някъде зад гърба ми. Как смее?! Обръщам се, но нищо не виждам. Болка, която ме обезсилва. Натиск върху гърлото ми. Не мога да дишам. Това не е моят съпруг, не е Бен, но неумолимите ръце не ме пускат, затискаме стена от плът. Опитвам се да си поема въздух, но не мога. Моето треперещо смазано тяло се превръща в пепел и въздух. Вода в дробовете ми. Отварям очи и не виждам друго, освен алена пелена. Ще умра тук, в тази хотелска стая. Мили боже, мисля си, не съм искала това. Никога. Някой трябва да ми помогне. Някой трябва да дойде. Допуснала съм ужасна грешка, да, но не заслужавам това наказание. Не заслужавам да умра.
Усещам, че изчезвам. Искам да видя Адам. Да видя съпруга си. Но тях ги няма. Няма никой, сама съм с този мъж, който ме души.
Потъвам все по-надълбоко. Към чернотата. Не бива да заспивам. Не бива. Не.
Споменът се прекъсна внезапно, остана ужасяваща бездънна празнота. Рязко отворих очи. Намирах се отново у дома, в леглото, с моя съпруг, който проникна в мен.
— Бен! — извиках, но твърде късно.
С накъсани сподавени хрипове той еякулира. Притиснах се силно в него и след миг той ме целуна и отново ми каза, че ме обича, и после:
— Крис, ти плачеш…
Продължавах да ридая неудържимо.
— Какво има? — попита той. — Да не те нараних?
Какво можех да му кажа? Самата аз не разбирах какво съм видяла. Нима споменът, който преследвах — онзи, за който бях сигурна, че ще отключи всички останали, — щеше да се окаже погрешният? Възможно ли бе злополуката с колата, която ми описваше, изобщо да не се е случвала? Умът ми се опита да разтълкува видението. Хотелска стая, пълна с цветя. Шампанско и свещи. Непознат, който стяга ръце около гърлото ми.
Нима бе възможно — наред с написания от мен роман и моя син — Бен да ме е излъгал и за причината да изпадна в амнезия?
Нямаше как да знам. Можех единствено още по-силно да се разридая, да го отблъсна и после да чакам. Да чакам да заспи, за да се измъкна от леглото и да запиша всичко.
Събота, 2:07 ч.
Не мога да спя. Бен се върна в спалнята, а аз пиша в кухнята. Мисли си, че ще изпия горещото какао, което ми направи току-що, и после ще отида при него.
И това ще стане, но не преди да свърша с писането.
Къщата е тиха и тъмна, но в началото на вечерта изглеждаше някак жива. Наелектризирана. Бях се пъхнала в леглото, след като описах видението, изплувало, докато правехме любов, но безпокойството не ме напускаше. Чувах тиктакането на часовника долу, отброяването на часовете. Тихото похъркване на Бен. Усещах как завивката притиска гърдите ми, виждах само светещия дисплей на часовника на нощното ми шкафче. Легнах по гръб и затворих очи. Успявах да извикам само своя образ, с ръцете, които ме душат. Чувах единствено собствения си глас. Ще умра.
Дневникът не ми излиза от ума. Дали ще има полза, ако продължа да пиша? Или да го прочета отново? Ще мога ли да го измъкна от скривалището, без да събудя Бен?
Едва-едва различавах тялото му в тъмнината. Лъжеш ме, казах без глас. Защото това е самата истина. Лъже ме за романа ми, за Адам. А сега съм убедена, че ме лъже и за това как съм се озовала тук, в този капан.
Прииска ми се да го разтърся. Да изкрещя: Защо? Защо ми повтаряш, че ме е блъснала кола на заледена улица? Питам се от какво ли ме предпазва. И колко ли по-страшна е истината.
Какво друго има, което не знам?
От дневника мисълта ми се прехвърли върху металната кутия, в която е сложил снимките на Адам. Може би там ще намеря някои отговори. Може би ще открия истината.
Реших да стана. Внимателно отметнах завивката, за да не го събудя. Грабнах дневника и излязох боса на площадката. Къщата изглеждаше различна, обляна в синьото лунно сияние. Неподвижно застинала.
Придърпах вратата на спалнята, дървото леко простърга по килима, щракна езичето на бравата. Още преди да сляза, набързо прегледах написаното. Прочетох версията на Бен как ме е блъснала кола. Прочетох как отрича да съм написала роман. Прочетох за сина ни.