Ядяхме агнешко; евтино месо от плешка, мазно и прегоряло. Побутвах в чинията си една и съща хапка, потапях я в соса, поднасях я към устата си, после отново я оставях.
— Как стигнах до това състояние?
Бях се опитала отново да извикам видението в хотелската стая, но то ми убягваше, не можех да го достигна. В известен смисъл бях доволна.
Бен ме погледна с разширени от изненада очи.
— Кристин — каза той. — Скъпа…
— Моля те — прекъснах го аз. — Трябва да знам.
Той остави ножа и вилицата.
— Добре тогава.
— Искам да чуя всичко. Абсолютно всичко.
Направо ме закова с тези фиксиращи присвити очи.
— Сигурна ли си?
— Да — отвърнах. Поколебах се дали да продължа, но все пак се реших. — Някой на твое място би предположил, че е по-добре да не ми описва всичко в детайли. Особено ако са болезнени. Но аз не мисля така. Предпочитам всичко да ми кажеш, за да преценя сама как го чувствам. Разбираш ли ме?
— Крис… Какво искаш да кажеш?
Извърнах очи. И се спрях на снимката на нас двамата върху бюфета.
— Не знам — отвърнах. — Но съм сигурна, че не съм била такава винаги. Както сега. Значи нещо се е случило. Нещо лошо. Просто казвам, че съм наясно. Сигурно е било нещо ужасно. Дори да е така, искам да го чуя. Трябва да знам какво е било. Какво се е случило с мен.
Той остави ножа и вилицата.
— Не ме лъжи, Бен. Моля те.
Той се пресегна през масата и хвана ръката ми.
— Скъпа, никога не бих те излъгал.
И после заговори.
— Беше през декември. Пътищата бяха заледени…
Слушах го, а ужасът ми нарастваше, докато той разказваше за злополуката с колата. Когато свърши, хвана ножа и вилицата и продължи да се храни.
— Сигурен ли си? — попитах. — Че е било злополука.
— Защо? — въздъхна той.
Претеглих внимателно следващите си думи. Нямах желание да се издам, че отново пиша, но исках да бъда възможно най-откровена.
— Днес имах някакво усещане. Много приличаше на спомен. Като че ли бе свързано със сегашното ми състояние.
Той остави ножа и вилицата.
— Какво усещане?
— Не знам.
— Спомен ли беше?
— Нещо такова.
— Спомни ли си подробности около случилото се?
Представих си хотелската стая, свещите, цветята.
Чувството, че не са били от Бен, че друг съм очаквала. Също и чувството, че не мога да дишам.
— Какви подробности? — попитах.
— Каквито и да било. Видът на колата, която те е блъснала. Дори само цвета. Дали си видяла лицето на шофьора.
Без малко да изкрещя: Защо ми втълпяваш, че съм била блъсната от кола? Смяташ, че по-лесно ще повярвам на тази история, отколкото на истинската? По-приемлива ли ти се струва, продължих мисълта си, ши по-лесна за поднасяне?
Зачудих се как ли ще реагира, ако му кажа: „Не всъщност. Изобщо не помня да ме е блъскала кола. Помня стая в хотел — как очаквам някого, но не теб.“
— Не — изрекох на глас. — Не беше нещо конкретно. По-скоро общо впечатление.
— Впечатление? — повтори той. — Какво искаш да кажеш с това „общо впечатление“?
Беше повишил тон, сякаш предстоеше да избухне. Желанието ми да продължа разговора се разколеба.
— Нищо — казах. — Просто странно усещане за нещо лошо и чувство на болка. Без никакви подробности.
Той като че ли си отдъхна.
— Едва ли е нещо важно. Умът ти играе номера. Не му обръщай внимание.
Да не му обръщам внимание значи. Как можеше да иска това от мен? Да не би да се страхуваше, че ще си спомня истината?
Напълно възможно е, продължих да разсъждавам. Днес вече ми е казал, че ме е блъснала кола. Няма да му е приятно да го изоблича като лъжец дори и в разстояние на този единствен ден, преди да изгубя спомена. Особено ако ме лъже за мое добро. Сега разбирам колко по-лесно би било и за двама ни, ако повярвам, че ме е блъснала кола. Но как ще открия какво се е случило наистина? И кого съм очаквала в онзи хотел?
— Добре — примирих се аз, защото какво друго можех да кажа? — Сигурно си прав.
Отново се заехме с напълно изстиналото месо в чиниите си. И тогава ме зашемети друга мисъл. Ужасяваща, брутална. Ами ако той е прав? Ако ме е блъснала кола? Ами ако хотелът и нападението са плод на въображението ми? Всичко това може да е измислица. Фантазия, а не спомен. Възможно ли бе поради неспособност да осмисля простия факт на една злополука на заледено шосе да съм съчинила всичко останало?