— Нищо чудно. Но имам чувството, че той се възползва от мен. От заболяването ми. Смята, че може да пренапише историята както си поиска, а аз така и няма да науча, никога няма да се досетя. Само че аз знам. Знам точно какво прави. И затова му нямам доверие. В крайна сметка той ме отблъсква, доктор Наш. Всичко проваля.
— Ясно. Какво смяташ, че можеш да направиш?
Знаех отговора. Бях прочела написаното сутринта много пъти. За това как трябва да му вярвам. И затова, че не мога. Накрая в главата ми оставаха единствено думите: Повече не може така.
— Трябва да му кажа, че водя дневник. И че се срещам с теб.
Доктор Наш мълчеше. Не знам какво очаквах да чуя. Укор?
— Струва ми се, че си права — изненада ме той.
Заля ме вълна на облекчение.
— Наистина ли мислиш така?
— Да. От няколко дни разсъждавам по въпроса и това ми се струва мъдро решение. Нямах представа, че версията на Бен за миналото дотолкова се различава от твоята. И че това допълнително те обърква. Едва сега ми хрумва, че всъщност разполагаме само с половината картина. По думите ти съдя, че някои от потиснатите ти спомени започват да изплуват. Може би наистина ще е полезно да говориш с Бен за миналото. Може да подпомогне цялостния процес.
— Така ли мислиш?
— Да — потвърди той. — Може би е било грешка да крием работата ни от Бен. Освен това днес говорих с персонала от Уеъринг Хаус, за да добия представа каква е била обстановката там. Открих една жена, с която си се сближила. Името Никол говори ли ти нещо? Наскоро се е върнала на работа там и много се зарадвала, като разбрала, че си се прибрала у дома. Каза ми, че не била срещала по-предан съпруг от Бен. Идвал почти всеки ден. Седял с теб в стаята или в градината. И толкова се стараел да бъде весел, за да те ободри въпреки всичко. След време всички го опознали. И с нетърпение очаквали посещението му. — Той направи пауза. — Защо не предложиш на Бен да дойде с нас? — Нова пауза. — Може би и аз трябва да се запозная с него.
Прозрението дойде едва сега. Ето я причината да предложи да поканя Бен. Беше решил, че е време да се запознае с него. За да се застрахова, че неловката ситуация от вчерашния ден никога няма да се повтори.
— Добре — казах. — Щом така смяташ.
— Да, наистина — увери ме той.
Нова продължителна пауза, а после:
— Кристин, ти ми каза, че си прочела дневника, нали?
— Да — отвърнах.
Нова пауза.
— Не съм ти звънял сутринта. Не съм ти напомнял къде да го потърсиш.
Разбрах, че ми казва истината. Не се беше обаждал. Сама се бях насочила към гардероба и макар да не знаех какво ще открия вътре, бях вдигнала капака на кутията почти несъзнателно. Сама го бях открила. Сякаш си бях спомнила, че ще го намеря там.
— Браво на теб — похвали ме той.
Сега пиша в леглото. Късно е, но Бен се е затворил в кабинета си отсреща. Сигурно работи: чувам потропването на клавиатурата, щракането на мишката. Също и по някоя въздишка, проскърцването на стола му. Представям си как съсредоточено примижава срещу екрана. Вярвам, че ще чуя, когато изключи компютъра, за да дойде да си легне, и ще имам време да скрия дневника. Сега — повече отколкото през целия ден — съм напълно уверена, че не искам да открие какво съм писала.
Говорих с него привечер в трапезарията.
— Може ли да ти задам един въпрос? — бях попитала, когато срещнах погледа му. — Защо не сме имали деца?
Въобразявах си, че го изпитвам. Принуждавах го да ми каже истината, да оспори моето твърдение. Но Бен не го направи.
— Изчаквахме подходящ момент — каза той. — А после вече беше късно.
Погледнах чиниите с храна пред нас. Почувствах се разочарована. Беше се прибрал по-късно от обикновено, беше извикал името ми, беше се поинтересувал как съм.
— Къде си? — попита той. Но прозвуча като обвинение.
Обадих се от кухнята. Приготвях вечеря, тоест кълцах лук, който да изпържа в зехтина на котлона. Той се мотаеше пред вратата, сякаш се колебаеше дали да влезе. Изглеждаше изморен. Нещастен.
— Добре ли си? — попитах го аз.
Той погледна ножа в ръката ми.
— Какво правиш?
— Приготвям вечеря — усмихнах се аз, но той не откликна. — Реших да хапнем омлет. В хладилника открих яйца и няколко гъби. Имаме ли картофи? Не успях да открия…