Настъпи кратко мълчание.
— Наистина ли? — попитах аз.
— Да. Опасяваше се, че сама няма да успееш.
Погледнах го и си дадох сметка, че не му вярвам. Съмнявах се, че съм го поканила. Нямах никакво желание да говори с Бен. От къде на къде, когато бях решила да не казвам на мъжа ми нищо, поне засега? Защо ще твърдя, че имам нужда от помощта му, за да говоря с Клеър, след като сама бях набрала телефона, дори бях оставила съобщение?
Лъже, помислих си. И се запитах какво друго го бе накарало да дойде. Какво премълчаваше?
Паметта ми не работи, наистина, но не съм глупава.
— Защо дойде всъщност? — попитах аз.
Той се размърда в стола си. Може би просто някакво любопитство го бе подтикнало да разгледа отвътре къде живея. Или пък искаше да ме види още веднъж, преди да говоря с Бен.
— Да не се тревожиш, че Бен ще ми забрани да се срещаме, след като му разкажа за нас?
— Не — отвърна той. — Дойдох в отговор на молбата ти. Освен това съм наясно с решението ти да не казваш на Бен, че се срещаме. Не и преди да се чуете с Клеър. Помниш ли?
Поклатих глава. Бях се натъкнала на бяло петно. Нямах представа за какво говори.
— Клеър се чука със съпруга ми — заявих аз.
Доктор Наш остана като гръмнат.
— Кристин, аз…
— Отнася се с мен, все едно съм някоя тъпачка. Лъже ме на всяка крачка. Но аз не съм глупава.
— Съмнявам се…
— Чукат се от години — настоях аз. — Това обяснява всичко — защо ме лъже, че е заминала, и защо не съм се виждала с нея, макар да е уж най-добрата ми приятелка.
— Кристин — спря ме той, — не разсъждаваш трезво. — Ето че се премести до мен на канапето. — Бен те обича. Аз самият говорих с него, спомняш ли си? Преди около година. Може и да не съм ти казал. Възнамерявах да го убедя да ми позволи да се срещна с теб. Стори ми се напълно предан. Абсолютно. Каза ми, че те изгубил веднъж и не искал това да се случи отново. Нагледал се бил на страданията ти, докато те подлагали на всякакви видове лечение, и нямало да допусне повече да изпитваш болка. Той очевидно те обича. Опитва се да те предпази.
Мислено се върнах към прочетеното сутринта. За развода.
— Само че ме е изоставил — възразих аз. — За да бъде с нея.
— Кристин, заблуждаваш се. Ако това беше истина, защо ще настоява да се върнеш в тази къща? Много по-лесно би било да те остави в Уеъринг Хаус. Но той те е довел тук. И се грижи за теб. Всекидневно.
Усетих, че силите ме напускат. Нямах друга опора, освен да се свия като пашкул. Сякаш разбирах думите, които излизаха от устата му, и в същото време ми бяха непонятни. Тялото му излъчваше топлина, очите — състрадание. Когато го погледнах, ми се усмихна. Пред очите ми тялото му нарасна, докато обхвана цялото ми зрително поле, а дъхът му прикова слуха ми. Той продължаваше да говори, но аз не чувах какво казва. Открои се една-единствена дума. Любов.
Следващото ми действие бе напълно неволно. Не бях го планирала. Стана внезапно, животът ми прещрака и се отвори като залепнал капак, който най-сетне е поддал. В един миг чувствах единствено устните ми върху неговите, ръцете ми, обвили врата му. Косата му беше влажна — необясним, но незначителен за мен факт. Исках да говоря, да му кажа какво изпитвам, но не го направих, защото така бих спряла да го целувам, бих сложила край на този миг, който исках да продължи вечно. Най-сетне се чувствах като истинска жена. Уверена, че всичко ми е подвластно. Сетих се за една песен на Дейвид Соупър и установих, че си спомням как дори бях писала някъде, че не съм целувала друг, освен съпруга ми.
Не знам колко продължи. Не знам дори как се случи, как от мястото си на канапето до него, чувствайки, че се смалявам и изчезвам, бях направила прехода към целувката. Не си спомням да съм я предизвикала, но не отричам, че съм я искала. Не помня как е започнала. Помня единствено прехода от едното към другото състояние, с празнотата помежду, без съзнателна мисъл, без решение за действие.
Той не ме отблъсна грубо. По-скоро с нежност. Поне ми спести унижението. Не ме обиди с тъпия въпрос „Какво правиш“, нито с по-враждебния „Какво си въобразяваш“. Просто отдели устни от моите, после свали ръцете ми от раменете си и каза тихо:
— Недей.
Вцепених се. Заради онова, което бях си позволила? Или заради неговата реакция? Не мога да преценя. Остана ми единствено чувството, че за миг съм се изпарила и една нова Кристин е заела мястото ми. Беше ме обсебила изцяло, а после бе изчезнала и ме бе изоставила. Бях направо ужасена. Разочарована? Не. Определено бях доволна, защото заради нея се бе случило нещо.