Той ме погледна.
— Извинявай.
Не можех да отгатна какво изпитва. Гняв? Състрадание? Съжаление? Всяко едно от тези чувства бе възможно. Може би в изражението му бяха смесени и трите. Той все още държеше ръцете ми, после ги сложи в скута ми и ги пусна.
— Извинявай, Кристин — повтори.
Не знаех какво да кажа. Нито как да постъпя. Докато мълчах и обмислях своето извинение, неочаквано изтърсих:
— Ед, обичам те.
Той затвори очи, преглътна.
— Кристин, аз…
— Моля те — спрях го аз. — Недей. Не отричай, че и ти изпитваш същото. — Той се намръщи. — Ти също ме обичаш, знаеш го.
— Кристин, моля те — възрази той, — ти всъщност си…
— Какво? Луда ли съм?
Той ме погледна право в очите.
— Не. Объркана си.
— Объркана? — изхилих се аз.
— Да — кимна той. — Ти не си влюбена в мен. Помниш ли, че говорихме какво представлява конфабулацията? Често се проявява при хора, които…
— О — въздъхнах иронично, — спомням си. Хора без памет. Това ли е обяснението според теб?
— Възможно е. Твърде вероятно.
В този миг изпитах омраза към него. Въобразяваше си, че знае всичко, че ме познава по-добре от мен самата. А всъщност беше наясно само със сегашното ми състояние.
— Не съм глупава — заявих аз.
— Знам. Повярвай ми, Кристин. Не смятам, че си глупава, но мисля…
— Не е възможно да не ме обичаш.
Той въздъхна. Бях го докарала до отчаяние. На границата на търпението.
— Виж…
— Не ми каза, че с Бен сме разделени — прекъснах го аз. — Защо? Защо скри от мен?
— Не знаех! — възкликна той. — Няма друга причина. Не е записано в картона ти, а и Бен не го спомена. Не знаех! — Той се размърда, сякаш отново да хване ръцете ми, после спря и разтърка челото си. — Щях да ти кажа, ако знаех — изрече накрая.
— Сериозно? Както ми каза за Адам?
Той сякаш се засегна.
— Кристин, моля те.
— Защо скри, че съм имала син?! И ти си същият като Бен!
— За бога, Кристин. Безброй пъти сме водили този разговор. Постъпих както смятах, че е най-добре. Бен не ти говореше за Адам. Аз не можех да ти кажа. Не би било редно. Не би било етично.
Изсмях се. Глухо, гърлено.
— Етично ли? Какво етично има в това да криеш от мен?
— Бен трябваше да реши дали да ти каже за Адам. Не аз. Но идеята за дневника дойде от мен. За да записваш онова, което научаваш. Смятах, че е за добро.
— А какво ще кажеш за нападението? Удобно ти беше да си мисля, че ме е бутнала кола!
— Не е вярно, Кристин. Това си го чула от Бен. Нямах представа какво ти говори той. Откъде можех да знам?
Мислено се върнах към видението. Вана с аромат на портокалови цветчета и ръце, които стискат гърлото ми.
Чувството, че не мога да дишам. Мъж, чието лице ми е напълно чуждо. Сълзите потекоха.
— Тогава защо изобщо го спомена?
Той заговори кротко, но без да ме докосва.
— Не е вярно. Не съм ти казвал, че си била нападната, сама си го спомни.
Истина беше. Гневът ми отново се надигна.
— Кристин, аз…
— Искам да си вървиш. Моля те.
Вече плачех неудържимо, но се чувствах невероятно жизнена. Нямах представа какво се е случило току-що, почти не помнех какви думи сме си разменили, но имах чувството, че съм отхвърлила тежък товар, някакъв бент вътре в мен най-сетне беше рухнал.
— Моля те — повторих. — Моля те, върви си.
Очаквах той да се възпротиви. Да се примоли да му позволя да остане. Едва ли не се опитах да му го внуша. Той обаче не се поддаде. Попита само:
— Сигурна ли си?
Поклатих глава и прошепнах:
— Да. — Извърнах очи към прозореца, решена да не го поглеждам. Не и днес, което за мен означава, че до утре ще съм го забравила напълно. Той се изправи и тръгна към вратата.
— Ще ти се обадя. Утре. За лечението ти. Аз…
— Върви си — казах аз. — Моля те.
Той кимна, но не каза нищо повече. Минута по-късно чух как тихо затвори вратата.
Аз си останах на мястото. За няколко минути? Или часове? Не знам. Сърцето ми биеше бясно. Чувствах се едновременно изцедена и самотна. В някакъв момент се качих на горния етаж. В банята разгледах снимките. Моят съпруг. Бен. Какво направих? — запитах се. Нищо не ми остана. Никой, на когото да се доверя. Няма към кого да се обърна. Умът ми запрепуска неудържимо. Непрекъснато си повтарях думите на доктор Наш. „Той те обича. Опитва се да те предпази.“