Затворих очи. Проблесна спомен. Ръце, които ме дърпат за косата, стягат се около гърлото ми. Натискат главата ми под вода. Аз се давя, плача и хлипам. Спомням си мисълта, в която се е вкопчил мозъкът ми. Искам да видя сина си. За последен път. Искам да видя съпруга си. За нищо на света не биваше да му причинявам това. За нищо на света не биваше да му изневерявам с този мъж. Никога няма да мога да му кажа колко съжалявам. Никога.
Отворих очи и си отдъхнах. Който и да е бил моят нападател, не е бил Бен. Клеър стискаше ръката ми.
— Добре ли си? — попита тя.
— Кажи ми — отвърнах аз.
— Не знам дали…
— Моля те, кажи ми. Кой беше той?
Тя въздъхна.
— Каза ми, че и той редовно ходел в същото кафене.
Бил симпатичен. Привлекателен. Опитала си се, но не си могла да се спреш.
— А името му? Кой е той?
— Не знам.
— Как да не знаеш! Поне името му! Кой ми е причинил това?
Тя ме погледна в очите.
— Криси — изрече спокойно, — дори на мен не каза името му. Сподели само, че сте се запознали в някакво кафене. Предполагам, че не си искала да знам никакви подробности. Само най-необходимото.
Още една надежда ми се изплъзваше, увлечена от течението. Никога нямаше да науча кой ми е причинил това.
— Какво се случи?
Тя отново направи пауза.
— Казах ти, че според мен постъпваш глупаво. Че трябва да мислиш за Адам, а също и за Бен. Посъветвах те да сложиш край. Да престанеш да се срещаш с него.
— Но аз не съм те послушала.
— Не — потвърди тя. — Отначало не. Карахме се. Обясних ти в каква невъзможна ситуация ме поставяш. Бен също ми беше приятел. А ти ме караше да го лъжа, теб също.
— Какво стана? Колко дълго продължи?
— Не знам — отвърна тя. — Бяха минали само няколко седмици и ти обяви, че всичко е свършило. Беше му казала, че няма да се получи, че си допуснала грешка. Че съжаляваш за глупостта си. За моментната си лудост.
— Излъгала ли съм?
— Не знам. Но не ми се вярва. Ние с теб винаги си казвахме истината. Винаги. — Тя духна над кафето в чашата си. — След няколко седмици те откриха в Брайтън. Нямам представа какво се е случило междувременно.
Може би тези няколко думи — Нямам представа какво се е случило междувременно — отключиха мисълта, че може и никога да не узная как се е стигнало до нападението. И в мен се надигна вик. Опитах се да го спра, но не успях. Нещо като ридание или вой — рев на измъчено от болка животно. Тоби вдигна очи от книжката за оцветяване. Всички в кафенето се вторачиха в мен — лудата безпаметна жена. Клеър сграбчи ръката ми.
— Криси! Какво има?
Вече хлипах неудържимо, цялото ми тяло се тресеше, бореше се за въздух. Плачех за всичките години, които бях изгубила, за всичките, които щях да изживея безпаметно до деня на смъртта си. Плачех, защото, колкото и да й бе трудно да ми разкаже за моята изневяра, за брака ми, за сина ми, утре Клеър трябваше да ми повтори всичко. И най-вече защото сама си бях причинила всичко това.
— Съжалявам — прошепнах. — Много съжалявам.
Тя се изправи, заобиколи масата и приклекна до мен. Прегърна ме и аз отпуснах глава на рамото й.
— Хайде, хайде. Всичко е наред, Криси, скъпа. Сега съм тук. До теб.
Излязохме от кафенето. Сякаш подплашен, че в мое лице има съперник, Тоби бе започнал да буйства след моя изблик — книжките за оцветяване бяха захвърлени на пода, последва ги пластмасовата чаша със сок. Клеър избърса масата и предложи:
— Ако искате, да тръгваме. Имам нужда от въздух.
Кимнах с облекчение.
Седнахме на една от пейките, обърнати към парка. Коленете ни се допираха под ъгъл, Клеър държеше ръцете ми, разтриваше ги от време на време, все едно бях премръзнала.
— Бен знаеше ли, че имам връзка?
В първия момент тя не каза нищо, после отговори:
— Отначало не. Не, определено. Не и преди да те открият. — Тя млъкна да си поеме дъх. — За него беше огромен шок. За всички нас всъщност. Отначало сякаш нямаше надежда да оживееш. След време Бен ме попита дали знам защо си ходила в Брайтън. — Пауза. — Не можех да не му кажа. Вече бях съобщила в полицията всичко, което знаех. Нямах избор, трябваше да кажа и на Бен.
Отново ме прониза чувството за вина при мисълта за съпруга ми, бащата на моето дете, който си е блъскал главата в неведение защо умиращата му съпруга се е озовала на километри от дома им. Как съм могла да му го причиня?