Джудит Ловат отбеляза, че ниският пълничък зоолог диша учестено, но не каза нищо. Прекрасно разбираше колко омайващо е пръв да класифицираш дивите животни на съвършено непозната планета, което обикновено се прави от високоспециализираните екипи за първи контакт. Предполагаше, че Макарън не би го взел със себе си в експедицията, ако не е физически годен да участва.
Същото си мислеше и Юън Рос, докато вървеше редом с Хедър. Не си хабяха дъха да говорят. Помисли си: „Рафи не върви прекалено бързо, но все пак не съм сигурен дали жените ще се справят.“ Когато, малко повече от час след тръгването, Макарън обяви почивка, Юън се отдели от момичето и се доближи до водача.
— Рафи, според теб колко е висок този връх?
— Няма начин да разбера оттук, но вероятно към шест хиляди метра.
— Мислиш ли, че жените ще могат да го изкачат?
— Камила трябва да го изкачи, необходимо е да направи астрономически наблюдения. Ние със Сабал ще й помогнем, ако се наложи, а вие можете да останете малко по-надолу по склоновете, в случай че не успеете да се справите.
— Аз ще мога — каза Юън. — Нали не си забравил, кислородът във въздуха тук е повече, отколкото на Земята, на такава височина няма да се появи кислороден глад.
Макарън огледа мъжете и жените, които бяха седнали да си починат. Само Хедър Стюарт вземаше образци от почвата и ги прибираше в епруветките си. Луис Маклауд се беше проснал в цял ръст на земята и дишаше тежко със затворени очи. Юън го изгледа разтревожен. Набитото му око долови онова, което доктор Ловат не бе забелязала, но не каза нито дума. Не можеше да заповяда на човека да се върне, вече бяха много далеч от кораба. Във всеки случай не биваше да го кара да се връща сам.
Младият лекар сметна, че Макарън е потънал в мислите си, но внезапно го чу да казва:
— Не ти ли се струва прекалено лесно и прекалено хубаво? Някъде на тая планета трябва да има уловка. Твърде много ми прилича на пикник в горски резерват.
„Хубав пикник, с петдесет и пет загинали и над сто ранени при сблъсъка“ — помисли си Юън, но не каза нищо. Спомни си навреме, че Макарън бе загубил сестра си.
— Защо не, Рафи! Има ли закон, че неизследваните планети трябва да бъдат опасни? Може би толкова сме свикнали с живота на Земята без никакви рискове, че ни е страх да си подадем носа и на педя зад хубавата ни сигурна технология. — Той се засмя. — Не съм ли те чувал да се оплакваш, че по всички планини на Земята всичко било така заравнено, та нямало никакъв смисъл човек да се захваща да ги покорява? Не съм кой знае колко запознат, никога не съм практикувал опасни спортове.
— Има нещо вярно в думите ти — отвърна Макарън, но все още изглеждаше мрачен. — Ако е така обаче, защо вдигат толкова шум около екипите за първи контакт, когато ги пратят на нова планета?
— Нямам представа. Но може би на планета, където не се е развивал човек, и неприятелите на човека също не са се развили.
Вместо да се успокои от тези думи, Макарън го побиха студени тръпки. Ако човекът не е за тук, може ли да оцелее? Но не каза нищо.
— По-добре да тръгваме. Иска ми се да стигнем склоновете преди мръкване.
Спря при Маклауд. По-възрастният мъж се опитваше да се изправи.
— Добре ли сте, доктор Маклауд?
— Мак — отвърна той със слаба усмивка, — тук не важи корабната дисциплина. Да, добре съм.
— Вие сте специалист по животните. Имате ли някаква теория защо досега не сме видели животно, по-голямо от катерица?
— Даже две — ухили се Маклауд. — Първо, защото може би няма такива. Второто, което съм по-склонен да допусна, е, че когато шестима, не, седмина вършеят из храстите, всяка живинка с мозък, по-голям от катеричи, се държи на прилично разстояние.
Макарън се изкикоти и си отбеляза доста точки в полза на пълничкия дребосък.
— Значи трябва да сме по-тихи?
— Не виждам как ще стане. Довечера ще получим по-сигурни доказателства. Ще дойдат по-едри хищници — ако има подобни на земните — с надежда да хванат естествената си плячка в спящо състояние.
Макарън заключи:
— Значи по-добре да гледаме да не ни схрускат по невнимание.
Но като наблюдаваше как останалите нарамват багажа си и се подреждат един след друг, разбра какво е забравил. На Земята се обръщаше прекалено много внимание на опасностите. Това практически бе елиминирало всички други с изключение на заплахите, идващи от хората. Дори сафаритата в джунглата се правеха в джипове с огромни прозорци. Просто нямаше да му хрумне, че нощта крие и друг вид опасности.