Вървяха още четиридесетина минути сред сгъстяващите се дървета и по-жилав гъсталак, където се налагаше да отстраняват клоните с ръце. Изведнъж Джудит спря и започна болезнено да си търка очите. Почти по същото време Хедър вдигна ръце и ги загледа ужасено. Юън, който вървеше до нея, се разтревожи.
— Какво има?
— Ръцете ми!
Хедър ги държеше нагоре, а лицето й бе побеляло. Юън викна:
— Рафи, спри за малко!
Разредената колона прекрати движението си. Той сграбчи тънките пръсти на Хедър и започна внимателно да разглежда надигащите се зеленикави петна. Зад него Камила извика:
— Джуди! О, Божичко, вижте й лицето!
Юън се извърна към доктор Ловат. Бузите и клепачите й бяха покрити със зеленикави петна, които сякаш пълзяха, увеличаваха се и се издуваха пред погледа му. Тя стисна очи. Джудит вдигна ръцете си към лицето, но Камила ги хвана внимателно.
— Не си пипай лицето, Джуди… Доктор Рос, какво е това?
— Нямам представа — и огледа другите, събрани край тях. — Някой друг да позеленява? Добре. Нали затова съм тук. Всички да стоят настрана, докато разберем какво трябва да правим. Хедър! — стисна той рамото й. — Престани! Няма да умреш, уверявам те, даваш прекрасни признаци на живот.
Девойката с усилие се овладя.
— Съжалявам.
— Добре, добре! Какво точно усещаш? Петната болят ли те?
— Не, по дяволите, сърбят!
Лицето й пламтеше, а медночервената коса се бе разпиляла по раменете й. Вдигна ръка да я отметне, но Юън хвана китката й, докосвайки внимателно само ръкава на костюма й.
— Не, не си пипай лицето. Доктор Ловат е направила точно това. Доктор Ловат, как се чувствате?
— Не съм много добре — отвърна тя с усилие. — Лицето ми гори, а очите… виждате ги.
Юън виждаше как клепачите й се подуват и позеленяват, а лицето й заприличва на карикатура.
Запита се дали изглежда толкова уплашен, колкото беше всъщност. И той като другите бе чувал за тайнствени зарази, открити на неизследваните светове. Но беше лекар, занимаваше се точно с такива неща. И каза с възможно най-твърд глас:
— Добре, всички отстъпете настрана. Не изпадайте в паника. Ако беше въздушнопреносима инфекция, да сме я хванали още в нощта, когато се приземихме. Доктор Ловат, други симптоми?
Джуди се помъчи да се усмихне:
— Не… само съм изплашена.
— Това няма да го вземаме предвид… засега. — Юън извади гумени ръкавици от стерилния си пакет и бързо напипа пулса й. — Няма тахикардия, няма затруднено дишане. Хедър, а ти?
— Добре съм, само тоя проклет сърбеж…
Юън огледа внимателно малкия изрив. Първо избиваха пъпки, но всяка пъпчица бързо се превръщаше в мехур.
— Да започнем да елиминираме — каза той. — Какво сте направили вие с доктор Ловат, което другите не са правили?
— Аз вземах образци — рече Хедър. — Търсех почвени бактерии и диатомеи1.
— Аз изследвах някои листа — каза Джудит, — исках да разбера дали съдържат достатъчно хлорофил.
Марко Сабал нави маншетите на костюма си.
— Сега ще си поиграя на Шерлок Холмс — обяви той. — Ето ви го отговора. — И протегна китки, на които се виждаха едно-две петънца. — Мис Стюарт, налагаше ли ви се да отстранявате някакви листа, когато вземахте пробите?
— Ами едни плоски, червеникави — отвърна тя и той кимна.
— Това обяснява всичко. Като всеки порядъчен ксеноботаник и аз пипам растенията с ръкавици, докато не се уверя какво има в тях или на тях. Забелязах тогава летливата мазна течност, но не й обърнах внимание. Може би някакъв далечен роднина на rhus toxicodendron, отровен бръшлян, с други думи. И ми се струва, че щом се проявява толкова бързо, значи е обикновен контактен дерматит и няма сериозни последици. — Тясното му лице грейна в развеселена усмивка. — Опитайте някакво антихистаминно мазило, ако имате, направете инжекция на доктор Ловат, защото очите й са така подути, че едва ще вижда къде стъпва. И вече не се възхищавайте на никакви красиви листенца, преди да ги огледам. Моля ви.
Юън изпълни указанията му с почти болезнено облекчение. Усещаше се неспособен да се оправи с каквато и да било извънземна болест. Една огромна доза антихистамини върна подутите очи на Джудит Ловат в нормалното им състояние, макар че зеленият цвят остана. Високият баск им показа своя екземпляр от листенцето, прибран в прозрачна пластмасова кутийка за образци.
— Червената опасност, която ви направи зелени — рече той сухо. — Научете се да стоите настрана от извънземни растения, ако може.
Макарън предложи:
— Ако всички са добре, да продължаваме.
Докато си събираха багажа, той усети известно облекчение, но продължаваше да го е страх. Какви други опасности се крият в невинните цветя или дървета? И каза на Юън с половин глас: