— Знаех си, че тук е прекалено хубаво, за да е истинско.
Сабал го чу и се изкикоти.
— Брат ми беше в първия екип за първи контакт, който отиде на колонията Коронида. Това е единствената причина аз да тръгна насам. Експедиционният корпус не си дава труд да разяснява колко коварни могат да бъдат планетите, защото никой от нашата хубавичка безопасна Земя няма да се осмели да припари там. И когато повечето групи от колонисти се запътиха нататък, техническите екипи вече бяха отстранили явните опасности и така да се каже, бяха огладили малко нещата.
— Да тръгваме — нареди Макарън, без да му отговори.
Това си е дива планета, но какво да се прави? Беше казал, че иска да рискува, ето сега му се предоставяше тази възможност.
Продължиха без други произшествия. Спряха по обяд и хапнаха малко суха храна, а Камила Дел Рей си свери хронометъра, за да уточни момента на слънчевия зенит. Рафаел се приближи до нея, докато тя наблюдаваше една пръчица, която бе забила в земята.
— Какво става?
— Когато сянката е най-къса, слънцето е в зенита си, точно на пладне. Измервам дължината на всеки две минути и щом започне да става по-дълга, значи слънцето е точно на меридиана. Тогава, в този двеминутен период е зенитът. Това е достатъчно точно приближение за нашите измервания.
Тя се обърна към него и запита тихо:
— Джуди и Хедър наистина ли са добре?
— Да, да. Юън ги преглежда при всяка почивка. Не знам колко време ще е нужно да избледнее оцветяването, но са добре.
— Почти се паникьосах — смотолеви тя. — Джуди Ловат ме засрами. Беше толкова спокойна.
Той забеляза, че неусетно корабните обръщения „лейтенант Дел Рей“, „доктор Ловат“, „доктор Маклауд“ — в края на краищата там всеки се сближава само с няколко души — бяха преминали в „Камила“, „Джуди“, „Мак“. Това му хареса. Можеше да останат тук дълго време. Смънка нещо в тоя дух, после изведнъж попита:
— Имате ли представа колко ще останем тук заради ремонта?
— Никаква — отвърна тя, — но според капитан Лестър шест седмици, ако можем да го поправим.
— Ако?
— Разбира се, че ще го поправим — изрече тя с внезапно остър тон и се извърна. — Трябва. Не можем да останем тук.
Зачуди се дали Камила изразява увереност или оптимизъм, но не я попита. Отвори уста само за да направи банална забележка за качеството на провизиите, които носеха със себе си, и да изрази надежда, че Джуди ще намери някакви пресни плодове.
Когато слънцето започна да се спуска бавно зад далечните хребети, отново застудя и се изви остър вятър. Камила погледна внимателно към скупчените облаци.
— Прекалено много са за астрономически наблюдения. Всяка нощ ли вали на тая проклета планета?
— Май че да — отсече Макарън. — Може да е сезонно явление. Но пък всяка нощ, поне в този сезон. Може да е горещо на обяд, после бързо да захладнява. Облаци следобед, дъжд вечерта, сняг към полунощ. И мъгла на сутринта.
Тя сви вежди:
— Ако съдя по промените във времето — не че тия пет дни могат да ни кажат много нещо, — ми се струва, че сега е пролет. Все пак дните стават по-дълги, почти с три минути всеки следващ ден. Оста на планетата като че е с по-голям наклон от земната, затова има и по-резки промени във времето. Но може би след като снегът се стопи и когато мъглата се вдигне, небето малко ще се проясни… — и отново потъна в мисли.
Макарън не посмя да я безпокои. Когато заръмя ситно, той започна да търси място за нощувка. Трябваше по-скоро да се пъхнат в палатките, преди да се е разразила някоя стихия.
Намираха се на склона на един хълм. Под тях лежеше широка и почти лишена от дървета долина, приятна и зелена. Падаше се три-четири километра по на юг. Макарън пресметна, че ако се отбият от пътя с два-три километра, ще се настанят да лагеруват удобно под дърветата в долината. Планинските върхове явно се редуваха с такива долинки, а през тази течеше тънка водна струя. Река? Или поток? Дали ще могат да си попълнят водните запаси от нея? Постави им въпроса и Маклауд обяви:
— Трябва да проучим водата. Само че ще е по-добре да лагеруваме тук, сред гората.
— Защо?
Вместо отговор Маклауд протегна ръка и Макарън различи нещо, което явно беше стадо животни. Трудно различаваха подробности, но на големина им се видяха горе-долу колкото дребни понита.
— Ето затова — натърти Маклауд. — Единственото, което знаем, е, че е възможно да са миролюбиви, даже опитомени. А щом пасат, значи не са хищници. Но никак не ми се иска да им попадна на пътя, в случай че решат да препускат през нощта. Ако сме сред дърветата и се приближат някакви животни, ще ги чуем.