Макарън я следваше бавно, без да подозира каква борба води тя със себе си, но потръпването на раменете й му подсказа, че е изтощена. След миг я прихвана през кръста и заговори тихо:
— Както вече ти казах, ако паднеш пак и се нараниш лошо, ще се наложи да те носим. Не ни причинявай това, Камила. — И добави колебливо: — Ти би позволила на Джени да ти помогне, нали?
Камила не отговори, но се облегна на него. Той насочи несигурните й стъпки към светлинката, която се процеждаше през стените на палатката. Някъде под тях сред гъстите дървета се разнесе острият вик на някаква нощна птица и потъна в шума на яростно сипещата се суграшица. Не чуха никакъв друг звук. Дори стъпките им тук звучаха непривично и чуждо.
Макарън се мушна в палатката, поемайки с благодарност купичката горещ чай, която му поднесе Маклауд, и се насочи към спалния си чувал, разпънат точно до Юън. Отпиваше от горещата течност и същевременно смъкваше леда от веждите си, слушайки как Хедър и Джуди се вайкат над измръзналото лице на Камила, суетят се из тясната палатка, носят й горещ чай, сухо одеяло, помагат й да съблече анорака, който бе хванал ледена корица. Юън попита:
— Какво е времето навън? Дъжд ли вали? Град? Лапавица?
— Май и от трите по малко. Изглежда сме попаднали в някоя от бурите около равноденствието, така поне ми се струва. Не е възможно времето да бъде такова през цялата година.
— Направихте ли си измерванията?
След като Макарън кимна утвърдително, Юън продължи:
— Някой от нас трябваше да дойде с теб. Лейтенант Дел Рей не може да се справи с подобно катерене в такова време. Какво ли я е накарало да опита?
Макарън погледна към Камила, която се бе свила под одеялото и пиеше чая си, докато Джуди сушеше мократа й разрошена коса, и за свое собствено учудване изрече:
— Noblesse oblige.2
Юън кимна:
— Знам какво искаш да кажеш. Дай да ти сипя малко супа. Джуди направи истински чудеса с провизиите. Добре е, че сме си взели експерт по храните.
Всички бяха изтощени. Нямаха сили да обсъждат какво са преживели до момента. Виенето на вятъра и сипещата се вън суграшица не позволяваха човек да чуе дори собствените си думи. След около половин час всички се бяха нахранили и се вмъкнаха в спалните чували. Хедър се сгуши при Юън и положи глава на рамото му, а Макарън, който беше точно до тях, погледна към допрените им тела и почувства лека неясна завист. Тази тяхна близост май нямаше нищо общо със сексуалността. Личеше си от начина, по който се наместваха несъзнателно, за да може всеки да осигури удобство и спокойствие за другия. В ума му неволно се върна мигът, когато Камила се бе облегнала на ръката му, и той се усмихна горчиво в тъмнината. От всички жени на кораба тя сигурно най-малко би се заинтересувала от него. А и почти бе сигурен, че точно нея никога не би харесал. Но, по дяволите, беше достойна за възхищение!
Остана още известно време буден, вслушвайки се в свистенето на вятъра в короните на огромните дървета. Някакво дърво се прекърши и падна някъде далеч в бурята… „Господи, ако се стовари върху палатката, ще ни смаже всички…“ Чуваше странни звуци. Не беше изключено да идват от животни, промъкващи се през гъсталака. След малко заспа, но подсъзнателно бе нащрек. Усещаше как Маклауд пъшка и сумти в съня си. По едно време дочу Камила да извиква леко. Навярно бе сънувала кошмар. След това Рафаел отново потъна в непробуден сън.
На разсъмване бурята утихна, дъждът престана, а той все още спеше като пребит. Само долавяше през сън звуците на странните животни и птици, които бродеха в стихналата гора по склоновете на още неизследваните хълмове.
3
Макарън се събуди малко преди разсъмване. Бе доловил движенията на Камила и я видя как се напъхва в костюма си в полутъмната палатка. Измъкна се тихо от спалния чувал и я запита меко:
— Какво има?
— Дъждът е спрял, небето се проясни. Искам да направя някои наблюдения на хоризонта и спектрографски измервания, преди да е паднала мъгла.
— Добре. Имаш ли нужда от помощ?
— Не, Марко ще ми помогне да отнеса уредите.
Щеше да отвори уста да протестира, но вдигна рамене и се шмугна обратно в спалния си чувал. Изобщо не е негова работа. Тя си знае какво да прави и няма нужда от неговата му загриженост. Съвършено ясно му го показа.
Все пак някакво смътно опасение не му позволи да заспи отново. Лежеше в неспокойна полудрямка, чувайки в просъница как шуми събуждащата се гора. Птички се обаждаха по дърветата, някои дрезгаво и кресливо, други меко и напевно. Откъм храсталака долитаха изкряквания и прошумолявания, отдалеч се разнесе нещо подобно на кучешки лай.