В този миг страхотен вой раздра тишината. Вопъл на неописуема човешка агония, остър ужасен писък се изви на два пъти, сниши се в животински стон и потъна в тишината.
Макарън изскочи полуоблечен от палатката, Юън го последва, а другите се струпаха зад тях сънени, смаяни, уплашени. Той изтича натам, откъдето се бе разнесъл викът, и чу Камила да вика за помощ.
Тя бе инсталирала уредите си на едно оголено място близо до билото, но всичко бе съборено, а Марко Сабал се превиваше и стенеше недалеч от тях. Целият беше подут, лицето му бе ужасно подпухнало. Камила си отръскваше бясно дрехите си с ръка в ръкавица. Юън клекна до превиващия се мъж и отсече настойчиво:
— Бързо казвай какво стана!
— Насекоми… — обясни тя и протегна ръце към него.
Върху ръкавицата й беше смачкано нещо дребно, не по-дълго от пет сантиметра, с извита опашка като скорпион и остър шип на челото. Бе обагрено в яркооранжево и зелено.
Юън бе донесъл лекарската си чанта, бързо раздвижи ръце над сърцето на Сабал. Нареди на Хедър, която бе клекнала до него, да разкъса дрехата му. Подпухналото лице на ранения вече почерняваше, ръката му бе невероятно подута. Сабал беше в безсъзнание и стенеше като в делириум.
„Мощна нервнопаралитична отрова“ — помисли Юън. Пулсът се забавя, дишането става все по-плитко. Сега може само да му инжектира силен стимулант и ако потрябва, да му направи изкуствено дишане. Не посмя да му даде нещо против болките, защото почти всички наркотични средства потискаха дишането. Чакаше, затаил дъх, със слушалка, долепена до гърдите на Сабал, докато накъсаният пулс на мъжа стана малко по-равномерен. Той вдигна глава и хвърли кратък поглед към могилката от пръст. Запита Камила дали не е ухапана. За щастие й нямаше нищо, макар че две от отвратителните насекоми бяха полазили и по нейната ръка. Юън помоли всички да се отдалечат от мравуняка, каквото вероятно представляваше купчинката пръст. „Какъв късмет сме имали, че в тъмното не се настанихме да нощуваме отгоре му! Макарън и Камила можеше да го настъпят… Ами ако това нещо е спяло зимен сън!“
Времето се точеше бавно. Сабал задиша по-равномерно и стоновете му отслабнаха, но все още не идваше в съзнание. Огромното червено слънце раздра мъглата и бавно се заиздига над околните върхове.
Юън прати Хедър да донесе останалата медицинска екипировка от палатката. Джуди и Маклауд започнаха да приготвят закуска. Камила стоически изчисляваше по малкото астрономически данни, които бе успяла да събере преди нападението на мравкоскорпионите. Такова име им прикачи временно Маклауд, когато изследва мъртвия екземпляр. Макарън се наведе над лежащия в безсъзнание мъж и младия лекар, коленичил до него.
— Ще оживее ли?
— Не знам. Може би. Никога не съм виждал нещо подобно, преди да лекувам единствения си пациент, ухапан от гърмяща змия. В едно съм сигурен — той няма да ходи никъде нито днес, нито утре.
— Дали да не го пренесем в палатката? — предложи Макарън. — Възможно е тук да има още от тия гадини.
— Според мен сега не бива да го местим. Може би едва след няколко часа.
Макарън гледаше нерешително надолу към лежащия в безсъзнание Марко. Не бива да се бавят… но все пак броят на хората в експедицията е определен абсолютно точно и няма как да пратят някого до кораба за помощ. Накрая изрече на глас:
— Трябва да продължим. Да предположим, че пренесем Марко в палатката. Там ще е в безопасност и ти оставаш с него да го наблюдаваш. Другите могат да си свършат изследователската работа и тук, както навсякъде другаде, да вземат почвени, растителни, животински образци. Но аз трябва да направя всички възможни наблюдения от самия връх. Лейтенант Дел Рей пък да извърши астрономическите си наблюдения от възможно най-високата точка. Ще продължим напред… докъдето стигнем. Ако излезе, че няма как да изкачим върха, няма да се опитваме. Измерваме каквото е възможно да се мери и слизаме.
— Защо да не изчакаме и да видим дали ще може да се придвижим заедно с вас? Не знаем какви опасности има в тукашните гори.
— Не бива да губим време — намеси се нервно Камила. — Колкото по-рано узнаем къде се намираме, толкова по-скоро ще успеем… — и изведнъж млъкна.
— Не знаем нищо — рече Макарън. — Би могло опасностите да са доста по-малки за по-малка група хора, дори за сам човек. Все пак вероятността е едно към едно. Според мен май трябва да направим тъкмо така.
Предложението му бе прието и понеже след два часа Сабал още не даваше признаци, че ще дойде в съзнание, Макарън и другите двама мъже го пренесоха с импровизирана носилка до палатката. Идеята за разделяне на групата не получи всеобщо одобрение, но и никой не я оспори сериозно. Макарън разбра, че вече е станал техен водач и думата му е закон. Когато червеното слънце увисна точно над главите им, вече бяха разпределили багажите. Рафаел и Камила се готвеха да тръгнат с малката аварийна палатка, храна за няколко дни и нейния инструментариум.