Според Юън масовата лудост не беше ново явление.
— Цели села. Танцуващата лудост в Средновековието. И пристъпите на ерготизъм5. От заразена ръж, от която е направен хляб.
— Мисля, че каквото и да е било, не е слязло много надолу в планините — обади се Хедър.
— Май още едно от твоите предчувствия — подметна Юън, макар и меко. — По този въпрос, смятам, всички сме на едно мнение. Да престанем да теоретизираме без никакви факти и да изчакаме, докато се сдобием с някакви факти.
— Това спада ли към фактите? — обади се изведнъж Джуди и седна.
Мислеха, че е заспала. Но тя порови из пазвата си и измъкна нещо, увито в листа.
— Вижте.
И подаде на Юън малко синьо камъче, като звезден сапфир.
— Красиво е — каза той бавно. — Намерила си го в гората…
— Точно така — потвърди тя. — Намерих и ей това.
Протегна ръка към него и в следния миг всички се скупчиха около нея, като буквално не можеха да повярват на очите си.
Бе не по-дълго от десетина сантиметра. Дръжката бе сякаш от дялана кост, фина, но без никаква украса. А за останалото нямаше никакво съмнение какво представлява.
Малък кремъчен нож.
6
През десетте дни, в които изследователската група отсъстваше от кораба, сечището като че се бе разраснало. Край кораба бяха изникнали още две-три малки постройки, в единия край на празното пространство имаше изоран и заграден парцел, обозначен с табелка „ЗЕМЕДЕЛСКО ОПИТНО ПОЛЕ“.
— Това трябва да помогне за прехраната ни — подметна Маклауд, но Джуди не отговори, а Юън я изгледа внимателно.
Беше странно апатична от „онзи ден“ — както го наричаха всички — и той страшно се безпокоеше за нея. Не беше психолог, но знаеше, че нещо изобщо, ама изобщо не е наред. „По дяволите, аз съм виновен за всичко. Аз оставих Марко да умре, аз не съм в състояние да върна Джуди към действителността.“
Върнаха се в лагера почти незабелязани и за миг в ума на Макарън се прокрадна безпокойство. Къде са хората? Да не би днес всички да са побеснели, да не би и тук лудостта да е обладала всички? Когато двамата с Камила стигнаха в долния лагер и завариха Хедър, Юън и Маклауд да спорят до пресипване, опитвайки се да намерят някакво обяснение, преживяха много тежък момент. Ако над тази планета витае лудост, която може всеки момент да обземе всички, как ще оцелеят? Какви още по-лоши неща ги очакват тук? Сега, докато гледаше безлюдното сечище, Макарън пак почувства непреодолим страх. После зърна група хора в медицински униформи, които излизаха от болничната палатка, а по-нататък една работна група се качваше на кораба. Той се отпусна, всичко изглеждаше нормално.
„Само че в такъв случай дали ние…“
— Какво трябва да направим най-напред? — запита той. — Да докладваме направо на капитана ли?
— Най-малкото аз трябва да докладвам — отговори Камила.
Изглеждаше по-слаба, почти измършавяла. Макарън искаше да я хване за ръка, да я успокои, макар да не бе сигурен за какво точно. Откакто се бяха прегръщали там, в планината, той изпитваше мъчителен глад по нея, почти свирепо желание да я брани от всичко. Но тя странеше от него, затваряше се в предишната си независимост. Макарън се чувстваше засегнат, огорчен и като че ли изгубен. Не смееше да я докосне и това го дразнеше.
— Струва ми се, че капитанът ще иска да ни види всичките — каза той. — Трябва да съобщим за смъртта на Марко и къде сме го погребали. А сме събрали и доста информация. Да не говорим за кремъчния нож.
— Да. Ако планетата е обитаема, това ще създаде и други проблеми — съгласи се Маклауд, но без да уточнява.
Капитан Лестър беше вътре в кораба с един от ремонтните екипи, но застаналият отвън офицер им каза, че капитанът е дал заповед веднага да го повикат, когато те се върнат. Прати човек да му съобщи и те зачакаха в малката палатка. Никой от тях не знаеше какво ще последва.
Капитан Лестър влезе в палатката. Изглеждаше остарял, на лицето му се бяха появили нови бръчки. Камила стана, но той й кимна да седне.
— Оставете протокола, лейтенант — изрече любезно капитанът, — всички изглеждате уморени. Трудно ли беше пътешествието? Виждам, че доктор Сабал не е с вас.
— Той е мъртъв, сър — каза тихо Юън, — умря от ухапване на отровно насекомо. По-късно ще ви представя пълен доклад.
— Докладвайте на медицинския шеф — отвърна капитанът, — аз и без това нищо няма да разбера. А останалите ще докладвате на следващото събиране, предполагам, че ще е довечера. Господин Макарън, успяхте ли да си направите изчисленията?
Макарън кимна.
— Да, доколкото можах да схвана, планетата е малко по-голяма от Земята. Като се има предвид по-слабата гравитация, това означава, че масата й е доста по-малка. Сър, можем да обсъдим това по-късно, сега искам да ви задам един въпрос. Тук случи ли се нещо необичайно, докато ни нямаше?
5
Натравяне с алкалоида на моравото рогче, паразит по житните растения; то е първопричината за процесите срещу „салемските вещици“ през XVIIв. в САЩ.