Набръчканото лице на капитана изрази неприятна изненада.
— Какво означава „необичайно“? Цялата планета е необичайна.
— Болест или масова инфекция, сър — обади се Юън.
Лестър се намръщи.
— Не мога да си представя за какво говорите. Не, медиците не са докладвали за никакви болести.
— Доктор Рос има предвид, че ние всички преживяхме нещо като пристъп на лудост — обясни Макарън. — Това беше през деня след втората недъждовна нощ. Беше с доста широк обхват, засегна Камила… лейтенант Дел Рей… и мен по върховете и останалите от групата почти две хиляди метра по-надолу. Всички се държахме… ами безотговорно, сър.
— Безотговорно? — Той им хвърли свиреп поглед.
— Безотговорно — Юън погледна капитана в очите, а юмруците му се свиха. — Доктор Сабал се възстановяваше. Ние изтичахме в гората и го оставихме сам. Той изпаднал в делириум, хукнал да бяга съвсем сам и преуморил сърцето си. От това умря. Има различни тълкувания. Всички ядохме неизследвани плодове и гъби. Стигна се до… различни илюзии.
— Не всичко беше илюзия — изрече уверено Джудит Ловат.
Юън я погледна и поклати глава
— Не мисля. Доктор Ловат не може да съди, сър. Всички имахме видения. Сякаш можехме да си четем взаимно мислите.
Капитанът си пое дълбоко дъх.
— Това трябва да се съобщи на медиците. Не, тук не е имало нищо подобно. Предлагам да докладвате на съответните началници или писмено да им представите всичко на събранието довечера. Лейтенант Дел Рей, искам да ми докладвате лично, с останалите ще се видя по-късно.
— Още нещо, сър — спря го Макарън. — Тази планета е обитаема.
Той извади кремъчния нож от раницата си и му го подаде. Капитан Лестър му хвърли бегъл поглед и каза:
— Занесете го на майор Фрейзър, той е отговорният антрополог. Кажете му, че искам доклад за довечера. Сега, ако останалите ни извинят…
Макарън усети как напрежението странно спадна, когато оставиха капитана и Камила заедно. Докато издирваше антрополога Фрейзър из лагера, лека-полека започна да му става ясно, че чувството му е ревност. Как може да се състезава с капитан Лестър? Каква ужасна глупост. Лестър е достатъчно стар, за да й бъде баща! Сериозно ли смята, че Камила е влюбена в капитана?
Не. Но тя емоционално е силно свързана с него и точно това го тревожи.
Дори да бе разочарован, че капитан Лестър не продума нищо за кремъчния нож, отговорът на майор Фрейзър му бе предостатъчен.
— Още откакто се приземихме, твърдя, че планетата е обитаема — рече той, въртейки ножа в ръцете си. — Ето го и доказателството, че е обитаема… поне от някакъв разумен вид.
— Хуманоиден ли? — запита Макарън.
Фрейзър вдигна рамене:
— Не съм сигурен. На три или четири други планети има свидетелства за разумни форми на живот. Сведенията са за една маймуноподобна, една фелиноидна и три невлизащи в никакви класификации… впрочем не съм ксенобиолог. Артефактът не може да ни даде никакви сведения. В колко форми изобщо може да бъде изработен един нож? Но е достатъчно удобен за човешка ръка, макар че е доста малък.
Помещението, в което се хранеха екипажът и пътниците, беше доста голямо и когато Макарън отиде да хапне, се надяваше да срещне Камила. Тя обаче дойде късно и се насочи направо към няколко души от екипажа. Макарън не успя да улови погледа й, но ясно усещаше, че тя го избягва. Докато дъвчеше унило порцията си, до него се приближи Юън.
— Рафи, всички трябва да идем на събранието на медиците. Опитват се да разберат какво се е случило с нас.
— Според теб ще има ли полза, Юън? Вече обсъдихме…
Юън сви рамене.
— Не е моя работа да се питам. Ти не спадаш към медиците наистина, но все пак…
— Много ли грубо се отнесоха с теб заради смъртта на Сабал?
— Не, наистина не. И Хедър, и Джуди свидетелстваха, че всички сме били неадекватни. Но те искат твоя доклад и всичко, което можеш да им кажеш за Камила.
Макарън вдигна рамене и тръгна с него.
Събранието на медиците беше свикано в единия край на болничната палатка, която сега бе наполовина празна. По-тежко ранените бяха умрели, а по-леко ранените бяха излекувани и върнати на работа. Четирима квалифицирани лекари, пет-шест сестри и още няколко научни работници трябваше да изслушат докладите им.
След като говориха всички поред, главният лекар, достолепен мъж с побеляла коса на име Ди Астуриен, каза, като отмерваше внимателно думите си: