— Прилича на въздушнопреносима инфекция. Може да е вирус.
— Нищо такова нямаше в образците от въздуха — възрази Маклауд, — а ефектът беше по-скоро като от наркотик.
— Въздушнопреносим наркотик? Изглежда невероятно — отвърна Ди Астуриен, — макар че афродизиастичният ефект сякаш е бил доста силен. Правилно ли съм разбрал, че е действал като сексуален стимулант върху всички вас?
— Вече го отбелязах, сър — каза Юън. — Като че засегна нас тримата — госпожица Стюарт, доктор Маклауд и мен. Доколкото знам, не е имал същия ефект върху доктор Сабал, но той беше тежко болен.
— Господин Макарън?
Той се почувства притеснен неизвестно защо, но пред хладния поглед на клинициста Ди Астуриен се принуди да изрече:
— Да, сър. Можете да проверите, питайте лейтенант Дел Рей.
— Хм, разбирам, доктор Рос, че вие и госпожица Стюарт във всеки случай сте стабилна двойка, така че можем да ви изключим. Докато, господин Макарън, вие и лейтенант…
— Аз се интересувам от нея — изрече той с твърд глас, — но доколкото знам, тя е напълно безразлична към мен. Дори враждебно настроена. С изключение на… на това, което се случи тогава.
Сега вече се изправи лице в лице с проблема. Камила не се бе държала с него като жена с мъж, към когото е привързана. Просто се бе заразила от вируса или наркотика, или каквото беше това странно нещо, което ги подлуди всички. Онова, което за него беше любов, за нея беше лудост. Сега случилото се й беше неприятно.
За негово огромно облекчение шефът на медиците не се захвана да обсъжда темата.
— Доктор Ловат?
— Не мога да кажа. Не помня — промълви Джуди, без да вдига очи. — Онова, което ми се струва, че помня, може да е било заблуда.
Доктор Ди Астуриен отбеляза:
— Бих желал да ни сътрудничите, доктор Ловат.
— Не съм склонна.
Джуди премяташе някакъв предмет из ръцете си и нищо не бе в състояние да я накара да пророни и дума повече.
— След около седмица ще трябва да ви изследваме и трите за евентуална бременност — продължи доктор Ди Астуриен.
— Налага ли се? — усъмни се Хедър. — Аз поне редовно си инжектирам контрацептиви. Не съм сигурна за Камила, но ми се струва, че това е изискване за всички жени от екипажа между двадесет и четиридесет и пет години.
Ди Астуриен като че се смути.
— Така е, но вчера на събранието на медиците се разбра за нещо доста необикновено. Кажете им, сестра Раймонди.
Маргарет Раймонди започна да обяснява:
— Отговарям за регистрирането и раздаването на контрацептиви и санитарни материали за всички жени в детеродна възраст — и от екипажа, и пътничките. Знаете какъв е редът. На всеки две седмици, по време на менструация и в средата на цикъла, всяка жена получава за потискане на овулацията или хормонална инжекция, или в някои случаи пластир, който изпраща малки количества хормони в кръвта. Тук има общо сто и деветнайсет жени в такава възраст. При средна продължителност на цикъла около трийсет дни това означава, че приблизително по четири жени всеки ден идват за санитарни материали или пък за хормонална инжекция или пластир. Хормоните се дават четири дни преди началото на менструацията. Днес е десетият ден след катастрофата, което значи, че около една трета от жените би трябвало да дойдат при мен по едната или другата причина. Да кажем, четиридесет жени.
— Но те не са дошли — заключи доктор Ди Астуриен. — Колко жени дойдоха при вас след катастрофата?
— Девет — отговори мрачно сестра Раймонди. — Девет. Това означава, че при две трети от въпросните жени биологичният цикъл е бил нарушен на тази планета — или от промяната на гравитацията, или поради хормонално сътресение. И понеже стандартните контрацептиви, които използваме, са изцяло насочени към вътрешния цикъл, няма как да установим дали действат или не.
На Макарън нямаше нужда да му се обяснява колко сериозно е положението. Епидемия от бременности наистина би могла да предизвика емоционален срив. Бебетата, а дори и сравнително по-големичките деца не можеха да издържат на междузвездни полети. Масовото използване на сигурни контрацептиви (наред със законите за населението на претъпканата Земя) пораждаше вълна от емоции, които правеха абортите напълно немислими. Нежелани деца просто не се зачеваха. Но щяха ли да имат някаква алтернатива тук?
Доктор Ди Астуриен продължаваше:
— На новите планети жените наистина остават стерилни за няколко месеца, най-вече заради промените във въздуха и в гравитацията. Но не можем да разчитаме на това.
„Ако Камила е забременяла, дали ще ме намрази?“ — питаше се Макарън. Ужасяваше го мисълта, че тяхно дете може да бъде унищожено. Юън попита делово: