По някои от близките склонове чернееха петна от скорошни горски пожари. Той си помисли, че поляната, на която лежеше корабът, трябва да е обгоряла преди няколко години. За щастие противопожарните им системи не бяха позволили той да пламне при сблъсъка, иначе никой нямаше да оцелее и в буквалния смисъл на думата щяха да скочат от нажежен тиган в бушуващ горски огън. Трябва да внимават сред дърветата. Хората от Земята са забравили как се живее в гора и не могат да си представят на какво е способен един горски пожар. Отбеляза си мислено да спомене това в доклада.
Когато навлезе отново в района на катастрофата, кратката му еуфория изчезна. В полевата болница през полупрозрачните пластмасови стени се виждаха безкрайни редици от тела в безсъзнание или полусъзнание. Група мъже кастреха клони от дърветата, друга малка групичка издигаше купола за димаксиона — палатка, която се държи на триъгълни подпори и се построява за половин ден. Запита се какво ли са докладвали инженерните екипи. Виждаше група механици да се суетят край изкривените подпори на кораба, но, изглежда, не бяха направили кой знае какво. Май нямаше надежда да излетят скоро.
Когато мина покрай болницата, оттам се подаде мъж в изцапана и омачкана престилка и го повика:
— Рафи! Помощниците казаха да се обадиш в Първа палатка веднага щом дойдеш. Има събрание, трябваш им. И аз отивам да докладвам за болницата, понеже съм най-старшият, от когото могат да се лишат.
Запъти се, без да бърза, към Макарън. Беше дребен и строен, със светлокафява коса и къса къдрава брада, изглеждаше изтощен, сякаш отдавна не беше спал. Макарън попита нерешително:
— Как е в болницата?
— Е, няма умрели след полунощ, още четирима прескочиха трапа. Явно не е имало утечка в реакторите. Момичето от командното го изписахме без радиационни изгаряния, повръщането сигурно е било от силен удар в слънчевия сплит. Да се благодарим и за най-малкия късмет. Защото ако имаше утечка в реакторите, май всички щяхме да сме мъртви и още една планета щеше да бъде заразена.
— Да, агрегатите „материя-антиматерия“ спасиха живота на много хора — съгласи се Макарън. — Ужасно уморен изглеждаш, Юън. Ти изобщо спал ли си?
Юън Рос поклати глава.
— Не, но Стареца щедро раздава стимулатори, а и аз още въртя педалите. Към обяд сигурно ще капна и после ще спя цели три дни, а дотогава трябва да издържа. — Той се поколеба, погледна плахо приятеля си и продължи: — Рафи, чух за Джени. Лош късмет. Толкова момичета от оня сектор се спасиха, сигурен бях, че и с нея всичко е наред.
— И аз така мислех. — Макарън пое дълбоко дъх и почувства как чистият въздух натежава в гърдите му. — Не съм виждал Хедър…
— Хедър е добре, взеха я да дежури като сестра. Няма и драскотина. На това събрание сигурно ще обявят пълните списъци на мъртвите, ранените и оцелелите. А ти какво правиш? Дел Рей ми каза, че са те пратили някъде навън, но не знаех за какво.
— Предварителен оглед. Нямаме представа на каква ширина сме, нито колко е голяма планетата, каква маса има. Не знаем какъв е климатът, какви сезони има. Нищичко не знаем. Но установих, че сме доста далеч от екватора и… Добре де, ще чуеш доклада ми вътре. Веднага ли трябва да отидем?
— Да, в Първа палатка.
Юън бе изрекъл почти несъзнателно словосъчетанието като име с главна буква и на Макарън му хрумна колко присъщо е на хората да определят веднага мястото и посоката. Бяха вече от три дни тук и първият им подслон беше „Първа палатка“, а полевият подслон за ранените беше „Болницата“.
В пластмасовата палатка нямаше седалки. На земята бяха застлани няколко брезентови платнища, имаше и празни кашони от оборудване. Някой беше донесъл сгъваем стол за капитан Лестър. Камила Дел Рей седеше на един кашон до капитана и държеше на коленете си подложка за писане и бележник. Беше висока, стройна, чернокоса девойка с дълъг неравен белег на бузата, прихванат с пластмасови щипки. Носеше топлата работна униформа на членовете на екипажа, но бе свалила тежкото горнище, подобно на анорак, и седеше там само по една долна памучна блузка, лека и прилепнала. Макарън бързо отмести погледа си от нея. „По дяволите, тая нещо не е наред, седи тук кажи-речи по бельо пред половината екипаж! В такъв момент е просто неприлично…“ Но като погледна изтощеното, наранено лице на девойката, я оправда. Горещо й е, сега беше горещо вътре. При това е дежурна, има право на удобства.
„Май аз не съм наред, щом съм се зазяпал по това момиче в такъв момент…“