— Какво ще правим, докторе? Не можем да накараме двеста зрели мъже и жени да положат обет за непорочност!
— Разбира се, че не. Такова нещо ще е по-лошо за психическото здраве, отколкото другите опасности — отбеляза Ди Астуриен. — Но трябва да предупредим всички, че вече не сме сигурни в ефективността на контрацептивната ни програма.
— Разбирам. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Ди Астуриен продължи:
— Капитанът е свикал за довечера общо събрание — на екипажа плюс колонистите. Може би там ще трябва да го съобщя. — И направи кисела физиономия. — Не ми се иска да мисля за това. Ще бъде страшно неприятна новина. Като че си нямаме вече достатъчно притеснения!
Събранието бе свикано в болничната палатка — единственото достатъчно голямо помещение, побиращо и екипажа, и колонистите. Облаци надвиснаха още от средата на следобеда и когато събранието започна, заваля ситен лек дъждец, а над хълмовете проблясваха далечни светкавици. Членовете на изследователската експедиция седяха заедно на първия ред, в случай че стане нужда да докладват, но Камила не бе сред тях. Тя влезе с капитан Лестър и останалите офицери от екипажа и Макарън забеляза, че всички са си облекли официалните униформи. Прие го като лошо предзнаменование. Защо трябва по този начин да натякват солидарността и авторитета си?
Електротехниците от екипажа бяха издигнали трибуна с елементарна микрофонна система, така че гласът на капитана, нисък и доста пресипнал, се чуваше из цялото голямо помещение.
— Помолих ви да дойдете всички тук тази вечер — започна той, — вместо да докладвате поотделно на началниците си, защото въпреки всички предпазни мерки в група с такива размери могат да възникнат слухове, които след това да не могат да се овладеят. Първо ще ви съобщя добрите новини. Доколкото успяхме да проучим, убедени сме, че въздухът и водата на тази планета могат да поддържат живота безкрайно без вреда за здравето, а в почвата вероятно ще растат земни култури, с които да допълваме запасите от храна, докато стоим принудително тук. Сега идва ред на новините, които не са толкова добри. Повредите в двигателните системи и в компютрите на кораба са доста по-големи, отколкото мислехме, и не бихме могли да ги отстраним веднага или за кратко време. Корабът би могъл евентуално да полети в Космоса, но с хората и материалите, с които в момента разполагаме, ремонт изобщо не ще успеем да направим.
Той замълча за миг и из залата се разнесоха тревожни и възбудени гласове. Капитан Лестър вдигна ръка.
— Не казвам, че трябва да губим надежда — продължи той, — но в сегашното ни състояние не е възможно да извършим ремонта. За да се откъсне корабът от повърхността на тази планета, са необходими съществени промени в сегашната му настройка. Дългосрочният проект, насочен към това, ще изисква всеотдайното сътрудничество на всеки мъж и всяка жена в тази зала.
Настъпи тишина и Макарън се почуди какво иска да каже капитанът с тези думи. Може ли корабът да бъде поправен, или не?
— Сигурно ще ви прозвучи нелепо — продължаваше капитанът, — но макар да не разполагаме с материалите, необходими за поправките, всички имаме знанията как да поправим кораба. На тази неизследвана планета със сигурност ще можем да открием суровини и да създадем необходимите ни материали.
Макарън сви вежди, мъчейки се да разбере какво точно означава това. Капитанът продължаваше да обяснява:
— Мнозина от вас бяха тръгнали към колониите и умеят да правят неща, които могат да бъдат полезни там, но тук от тях няма да има никаква полза. За един-два дни ще организираме отдел „Личен състав“, където ще направят списък на всичките ви умения. Някои от вас, които са се регистрирали като фермери или занаятчии, ще минат под ръководството на нашите учени и инженери, за да бъдат обучени. Искам всички да положите максимални усилия.
В дъното на залата се изправи Мори:
— Може ли да задам един въпрос, капитане?
— Заповядайте.
— Да не би да искате да кажете, че ние, двеста души, събрани в тази зала, можем за пет или десет години да развием технологична култура, която ще е в състояние да направи или да възстанови космически кораб? Че ще открием металите, ще ги изкопаем, пречистим и обработим, за да построим необходимите машини?
Капитанът отвърна спокойно:
— Всичко това може да бъде постигнато с пълното сътрудничество на всеки от тук присъстващите. Според мен ще отнеме между три и пет години.
— Не сте с всичкия си — заяви Мори. — Искате от нас да развием цяла технология!
— Каквото човек е направил веднъж, може да го направи отново — отсече невъзмутимо капитан Лестър. — В края на краищата, господин Мори, припомням ви, че нямаме алтернатива.