— Не е така, по дяволите!
— Вие нарушавате реда — напомни сурово капитанът. — Моля, седнете си на мястото!
— Не, проклет да съм! Ако наистина вярвате, че всичко това може да бъде направено — продължи Мори, — значи чисто и просто полудявате. Или пък умът на инженера или астронавта работи толкова различно от ума на обикновения човек, че няма начин да се разберат. Казахте, че ще отнеме три до пет години. Мога ли да ви припомня с цялото си уважение, че запасите от храни и медикаменти ще ни стигнат за година, най-много за осемнайсет месеца? Мога ли още да ви припомня, че дори сега, когато настъпва лятото, климатът е суров и непостоянен, а нямаме достатъчно сгради за подслон? Зимата на този свят с неговата силно наклонена ос навярно ще е много по-сурова от всичко, което земните жители някога са изпитвали.
— Това не доказва ли необходимостта да се махнем от този свят колкото се може по-скоро?
— Не, то доказва необходимостта да намерим сигурни източници на храна и сигурен подслон — не отстъпваше Мори. — Към това трябва да насочим максималните си усилия! Оставете кораба, капитане. Той никъде няма да избяга. Опомнете се. Ние сме колонисти, а не учени. Имаме всичко необходимо, за да оцелеем… да се установим тук. Но не можем да го направим, ако половината от времето и силите си хабим в някакъв безумен план да ремонтираме непоправимо повреден кораб!
Хората се размърдаха, чуха се викове, въпроси, закани. Капитанът на няколко пъти помоли за тишина и накрая виковете се уталожиха в глух ропот. Мори настояваше:
— Искам това да се гласува.
Залата отново се разбуни.
— Отказвам да разгледам предложението ви, господин Мори — упорстваше капитанът. — Няма да го гласуваме. Напомням ви, че аз съм висшата власт в този кораб. Трябва ли да заповядам да ви арестуват?
— Как пък не! — заяде се Мори. — Сега не сте в Космоса, капитане. Не сте на мостика на кораба си. Нямате власт над никого от нас… освен може би над собствения си екипаж, и то ако искат да ви се подчинят.
Лестър стоеше на трибуната, бял като ризата си, а очите му хвърляха яростни искри. Изрече:
— Припомням ви, че изследователската експедиция на Макарън откри следи от разумен живот на тази планета. Политиката на Земния експедиционен корпус е по принцип да не разполага колонии на обитаеми планети. Ако се установим тук, ще предизвикаме културен шок в тази цивилизация от каменната ера.
Залата заропта отново. Мори извика сърдито:
— Мислите ли, че опитите да развием технология за ремонта на кораба няма да го предизвика? За Бога, сър, имаме всичко, за да основем тук колония. Ако отклоним всички ресурси към вашия налудничав проект за поправяне на кораба, съмнително е дали изобщо ще оцелеем!
Капитан Лестър направи видимо усилие да се овладее, но ясно личеше, че е вбесен. Той отсече:
— Значи предлагате да не правим никакви усилия и да се превърнем във варвари?
Мори внезапно стана извънредно сериозен. Излезе на трибуната и застана до капитан Лестър. Гласът му бе равен и спокоен.
— Надявам се, капитане, че няма да стане така. Разумът прави човека варварин, а не технологията му. Може би ще се наложи да се справяме без върховите технологични постижения, поне в първите няколко поколения. Това не означава, че няма да успеем да изградим тук добър свят за нас и нашите деца, един цивилизован свят. Цивилизации са съществували столетия наред почти без никаква технология. Илюзията, че човешката култура е само история на човешките техноструктури, е пропаганда на инженерите, сър. Тя няма основа нито в социологията, нито във философията.
Капитанът го прекъсна рязко:
— Вашите социални теории не ме интересуват, господин Мори.
Доктор Ди Астуриен се изправи и поде:
— Капитане, трябва да вземем под внимание още нещо. Днес направихме твърде неприятното откритие…
В този момент силен гръм разтресе болничната палатка. Набързо прокараното осветление угасна. А откъм вратата се дочу гласът на един от постовите:
— Капитане! Капитане! Дърветата се подпалиха!
7
Всички запазиха присъствие на духа. Капитан Лестър веднага слезе от подиума:
— Бързо донесете фенери! Охрана, донесете фенери!
Някакъв млад лекар намери фенерче за капитана, а един от бордовите офицери завика:
— Стойте на място и чакайте заповеди, няма нищо страшно! Възстановете осветлението колкото може по-бързо!
Макарън стоеше достатъчно близо до вратата и видя как в мрака се надига далечно сияние. След няколко минути всички имаха фенерчета и Мори, застанал на трибуната, настоя: