— Капитане, имаме екипировка за сечене на дървета и за придвижване по земята. Нека заповядам да се прокарат огнезащитни пояси около лагера.
— Добре, господин Мори. Действайте — отсече Лестър. — Всички корабни офицери да дойдат тук. Качете се в кораба и обезопасете всички леснозапалителни и експлозивни материали.
Той се оттегли в дъното на палатката. Мори прати всички здрави мъже на сечището и реквизира фенерчетата, които нямаше да влязат в употреба на кораба. Сетне заповяда:
— Разделете се на същите групи както при погребването на мъртвите.
Макарън се озова в една група с отец Валънтайн и още осем непознати. Заеха се да секат дървета в триметрова ивица около поляната. Пожарът все още тътнеше по далечните склонове, на километри от лагера, издигаше се като червено сияние в небето, а въздухът миришеше на дим със странен горчив привкус.
Някой изрече до лакътя на Макарън:
— Как може дърво да пламне след този дъжд?
Той си спомни какво беше разказвал първата нощ Марко Сабал.
— Дърветата са напоени със смола и се възпламеняват много лесно. Някои могат да пламнат даже когато са мокри. Ние си правехме лагерен огън от сурови клони. Според мен във всеки момент някоя светкавица може да удари дърво и то да пламне. — „Имахме късмет — помисли той — лагерувахме насред гората, а не си и помисляхме за пожари или за огнезащитни пояси.“ — Подозирам, че ще ни трябват постоянни просеки около всеки лагер и всяко работно пространство.
Отец Валънтайн се обади:
— Казвате го така, сякаш смятате, че ще останем тук задълго.
Макарън се наведе над триона си и отвърна, без да го гледа:
— Няма значение в чии думи се вслушвате, на капитана или на Мори, но както изглежда, ще останем тук години наред.
В този миг беше ужасно изморен и несигурен във всичко, за да реши какво предпочита. Във всеки случай беше уверен, че никой няма да го посъветва какво да избере, но някъде дълбоко в себе си бе сигурен, че ако някога напуснеха този свят, много щеше да съжалява.
Отецът докосна рамото му:
— Струва ми се, че лейтенантът ви търси.
Той се изправи и видя Камила Дел Рей, която вървеше към него. Изглеждаше изтощена и отслабнала, косата й беше разрошена, униформата — изцапана. Искаше да я прегърне, но вместо това стоеше и я гледаше как се опитва да избегне очите му, изричайки:
— Рафи, капитанът иска да говори с теб. Ти познаваш терена по-добре от всекиго. Мислиш ли, че можем да се преборим с огъня или да го спрем?
— Не и в тъмното или без солидна екипировка — отвърна Макарън, но отиде с нея до полевия щаб на капитана.
Възхити се на бързината и точността в прокарването на огнезащитните пояси. Малкото противопожарни устройства бяха разположени около болницата. „Капитанът беше достатъчно разумен да използва Мори в операцията. Наистина са чешити и двамата… Само да можеха да работят заедно, за една и съща цел! Но точно сега представляват несъкрушима сила.“
Преди да стигнат до палатката, ситният дъждец се превърна в проливна стихия. Малката, тъмна и претъпкана палатка беше слабо осветена от едно фенерче, чиято батерия всеки момент щеше да свърши.
Чуха Мори да казва:
— …енергийните ни ресурси са на изчерпване. Преди да направим каквото и да било друго, сър, по вашия план или по моя, трябва да намерим някакви източници на светлина и топлина. Колонистите са взели със себе си устройства за добиване на енергия от вятъра и слънцето, макар да се съмнявам, че от това слънце бихме могли да извлечем достатъчно енергия. Макарън — обърна се той, — разбрах, че тук има планински ручеи. Открихте ли някой достатъчно голям, за да направим бент?
— Сред тези, които видяхме през няколкото дни в планината, няма такива — отвърна Макарън, — но вятър има много.
— Ще стигне като временен източник — продължи капитан Лестър. — Макарън, знаете ли точно къде е избухнал огънят?
— Достатъчно далеч, за да не ни застраши непосредствено — отвърна Макарън, — но занапред ще се наложи винаги да правим огнезащитни пояси, където и да идем. Според мен обаче този огън не е опасен. Дъждът обръща на сняг и мисля, че ще го угаси.
— Щом продължава да гори и в дъжда…
— Снегът е по-влажен и по-тежък — обясни Макарън, но думите му бяха прекъснати от звук, подобен на канонада. — Какво е това?
Мори обясни:
— Дивечът бяга… може би от огъня. Офицерите ви отстрелват храна. Капитане, пак повтарям, предлагам да пазим амунициите за краен случай. Дори на Земята по дивеча се стреля за забава с лък и стрели. Има прототипи в сектора за развлечения, ще ни послужат да си набавим още запаси от храна.