— Ама и вие сте бъкан с идеи — изсумтя Лестър.
— Командването на кораба е ваша работа, капитане. — Мори стисна устни. — А да се изгради жизнеспособно общество с възможно най-пестелива употреба на ресурси е моя работа.
Двамата мъже се втренчиха един в друг под слабата светлина, забравили за всички останали в палатката. Камила се бе изправила зад капитана и на Макарън му се стори, че тя го подкрепя и мислено, също както физически бе застанала зад гърба му. Дочуваха се звуците на лагера. Снегът се стелеше с тихо съскане и засипваше палатката. Вятърът се стовари върху нея, струя студен въздух едва не изкърти вратата. Камила се спусна да я затвори, но леденият порив на вятъра я отблъсна назад. Вратата се хлопна, изтръгна се от пантите, отскочи рязко и събори девойката на земята. Макарън се хвърли да я вдигне. Капитан Лестър изруга и завика помощниците си.
Мори вдигна ръка и произнесе невъзмутимо:
— Необходими са по-здрави и по-устойчиви подслони, капитане. Тези трябваше да издържат шест седмици. Мога ли да заповядам изграждането на други, които да изтраят поне няколко години?
Лестър мълчеше и Макарън с новата си изострена чувствителност като че успяваше да чуе какво мисли капитанът. Това ли е първият клин? Може ли да използва несъмнения талант на Мори, без да му дава прекалено много власт над колонистите и без да намалява собствената си власт? Когато капитанът заговори, в гласа му се долавяше горчивина. Но се оттегляше с достойнство.
— Вие знаете как се оцелява, господин Мори. Аз съм учен… и астронавт. Поверявам ви временно този лагер. Можете да давате заповеди и да реквизирате каквото ви е нужно. — Отиде до вратата и се загледа в снежната вихрушка. — Никакъв пожар няма да издържи в такова време. Съберете хората и ги нахранете, а после пак да се върнат да разчистват огнезащитни пояси. Вие отговаряте, Мори… временно.
Гърбът на Лестър бе изправен и непоколебим, но гласът му звучеше уморено. Мори кимна. В жеста му нямаше и капка раболепие.
— Не мислете, че се предавам — предупреди Лестър. — Този кораб ще трябва да бъде поправен.
— Може би — вдигна рамене Мори. — Но няма да бъде поправен, ако не оцелеем толкова време, колкото ни е необходимо за тази цел. Сега най-много ме интересува именно това.
И без да обръща повече внимание на капитана, Мори отправи поглед към Камила и Макарън.
— Макарън, вашата експедиция опозна поне отчасти района. Искам описание на местността, на всички ресурси, включително храната. С това може да се справи доктор Ловат. Лейтенант Дел Рей, вие сте навигатор, имате достъп до уредите. Можете ли да направите някакви изследвания на климата, с които след това да прогнозираме времето? — Мори замълча за момент. — Посреднощ не е най-подходящото време. Ще започнем утре сутрин.
Тръгна към вратата, но едва не се блъсна в капитан Лестър, който стоеше, загледан в танцуващите снежинки. Направи един-два опита да мине покрай него, но накрая го докосна леко с рамо. Капитанът трепна и се отмести. Тогава Мори каза:
— Първото, което трябва да се направи, е да приберем онези хора да не стоят там в бурята. Вие ли ще дадете заповед, капитане, или аз?
Капитан Лестър го изгледа спокойно, но леко враждебно.
— Няма значение — отвърна той тихо, — не е важно кой от нас двамата дава заповеди, но Бог да ви е на помощ, ако чисто и просто се домогвате до властта да ги давате. Камила, иди кажи на майор Лейтън да подсили огнезащитните пояси и нека на всички, работили на огнезащитната линия, да се даде топла вечеря, преди да се върнат там.
Девойката нахлупи качулката си и се изгуби в снега.
— Вероятно имате способности, Мори — обърна се капитанът към него, — а доколкото ме засяга, нямам нищо против да ползвате и моите. Има обаче една стара астронавтска поговорка: всеки, който ламти за власт, заслужава тя да му се стовари върху главата.
Излезе с бързи стъпки от палатката, оставяйки вятъра да нахлуе вътре. Докато гледаше Мори, Макарън някак неясно осъзна, че капитанът се бе оттеглил с чест.
8
Дните ставаха по-дълги, но светлината пак не беше достатъчна. Като че все не стигаше и време за работата, която трябваше да се свърши в селище-
то. Три дни след пожара около лагера бе прокаран широк близо десет метра огнезащитен пояс, организирани бяха и специални противопожарни екипи. По същото време Макарън тръгна с група колонисти да направи наблюденията, които бяха нужни на Мори. От предишната му група с него дойдоха само Джудит Ловат и Маклауд. Джуди си оставаше спокойна и сдържана, почти не говореше. Макарън се безпокоеше за нея, но тя си вършеше работата безупречно и сякаш свръхсетивно усещаше къде може да намери онова, което търсеха.