Макарън изрече, без да бърза:
— Камила, не забравяй, че и аз съм един от колонистите. Напуснах Земята, за да ида на колонията Коронида…
— Но тя е обикновена колония, има си всичко, за да бъде… за да бъде част от цивилизацията — не се предаваше Камила. — Не мога те да разбера. Уменията ти, образованието ти… те все трябва да струват нещо!
Макарън посегна и я хвана за раменете.
— Камила! — изрече той, влагайки целия си копнеж в името й.
Тя не отговори, но и не се опита да се изтръгне от ръцете му, само вдигна очи към него. Лицето й беше изморено и унило.
— Камила, поне ще ме изслушаш ли? Аз съм с капитана, каквото и да стане. Имам желание да направя всичко, за да стартира корабът. Но не забравям и че в края на краищата може да не стане така. Затова искам, ако корабът не излети, ние да оцелеем.
— Да оцелеем за какво? — извиси глас Камила. — За да се върнем към диващината, да оцелеем като фермери, като варвари, без нищо, което да прави живота достоен да бъде живян? По-добре да умрем в едно последно усилие!
— Не знам защо говориш така, скъпа. В края на краищата първите човеци са започнали с много по-малко от това, което ние имаме. Техният свят може би е бил с по-добър климат, но пък ние имаме десет-дванайсет хиляди години човешки познания. Група хора, за които капитан Лестър смята, че са способни да поправят кораба, би трябвало да имат достатъчно познания, за да изградят добър живот за себе си и за децата си… за поколенията след тях.
Опита се да я прегърне, но Камила се изтръгна от ръцете му, побледняла и разгневена.
— По-добре да умра — отсече тя — и всяко цивилизовано човешко същество би предпочело това! Ти си по-лош и от новохебридската група, хората на Мори, тия проклети натуралисти, дето му играят по свирката…
— Не знам нищо за тях… Камила, миличка, моля те, не ми се сърди. Само се опитвам да погледна нещата и от другата страна…
— Има само една страна — озъби се тя, ядосана и непримирима — и ако не виждаш нещата по този начин, значи с теб изобщо не може да се говори! Срам ме е… срам ме е от себе си, дето изобщо помислих, че може би си по-различен! — Сълзи течаха по бузите й и тя сърдито ги триеше с длани. — Махай се и ме остави на мира! Махай се, проклет да си!
Макарън наистина имаше нрава, приписван на рижите хора. Дръпна си ръцете, все едно се бе опарил, и се обърна рязко. Изрече през зъби: „Това ще бъде огромно удоволствие за мен!“, и излезе от палатката, тръшвайки заздравената врата така, че пантите й изтрещяха. Зад гърба му Камила се строполи на една пейка, скри лице в ръцете си и се разрида до прилошаване. Хлипаше като обезумяла, но в един миг я връхлетя пристъп на непоносимо гадене, който я накара да тръгне, залитайки, към женските тоалетни. Излезе оттам едва-едва, с натежала глава, със зачервено и смъдящо лице и опънати до скъсване нерви.
Когато се връщаше към палатката с компютрите, внезапно се сети… Това вече й се бе случвало три пъти. Изведнъж я обля вълна от непоносим страх и отвращение. Камила притисна ръце към устата си и захапа кокалчетата на пръстите си.
— О, не — прошепна тя, — не, не… — и гласът й се сниши до умолително-проклинащ шепот.
Сивите й очи бяха подивели от ужас.
Макарън отиде в комбинирания сектор за почивка и хранене, който бързо се бе превърнал в център за голямата неорганизирана общност, и забеляза на импровизираното табло за съобщения бележка, че новохебридската комуна насрочва среща. Знаеше за това още отпреди. Сред колонистите, подбирани от Земния експедиционен корпус, имаше не само отделни хора като него и Джени, а и малки групи или комуни, големи родове, дори две-три бизнескомпании, които искаха да разширят търговията си или да открият филиали. Всички бяха предварително изследвани, за да се разбере как ще се нагодят към балансирано развиващата се колония, но като се изключи това, бяха най-разнородна смесица. Той подозираше, че новохебридската комуна е една от многото неоруралистки комуни, които се бяха оттеглили в периферията на обществената дейност още през по-ранни периоди от живота на Земята, понеже ненавиждаха индустриализацията и строгия всепроникващ контрол. Много такива комуни бяха отишли на новооткритите колонии. Всички признаваха, че от тези хора, които не можеха да си намерят място на Земята, стават чудесни колонисти. Преди Камила да ги спомене, Макарън не се бе интересувал много от тях. Почуди се дали събранието им е открито и за външни лица.